Бъркотията

На пръв поглед изглеждаше като една съвсем обикновена, подредена стая. Но не беше така. Само аз можех да виждам големите, взиращи се в мене злобни очи на портретите, закачени на стената, а всички други ги определяха като красиви, дружелюбни картини… Само аз можех да чувам шума от стрелките на висящия на стената часовник, а всички други го намираха за изключително ценен… Само аз се препъвах във всяка една гънка на килима, а всеки си мечтаеше да притежава такъв… Всичко в стаята за мене беше излишно, скъпите картини, копринените завеси, италианските мебели, всичко… всичко… Не се нуждаех от всичко това… Просто ми трябваше той, само и единствено той… Каква бъркотия цареше в стаята, която на пръв поглед изглеждаше съвсем обикновена…