Не знам защо толкова се оплакват от градския транспорт. Аз пък го намирам за адски предразполагащ към нови и неочаквани запознанства. В един претъпкан като консерва автобус възможностите да се добереш до готиния батко, увиснал на металната тръба пред теб, са на практика неограничени. Разбира се, възможността някой също толкова (не-)случайно да ти се лепне на теб, е не по-малко реална. Погледнете от този ъгъл на нещата: плащате левче за билет, а се сдобивате с номера на непознат сладур, с когото да си уплътните петък вечер в дискотеката! Далавера си е.
И така, вкопчила съм се в „пилона” недалеч от вратата. Не че ако се пусна би имало някакво значение – така са ме притиснали, че и да припадна, пак ще си остана изправена като гвардеец на пост. Всъщност на път съм да припадна – няма място даже за дишане, пък и всички знаем доколко въздухът в такива ситуации става за дишане. Не бих се изненадала, ако някой умре от натравяне с въглероден двуокис преди да е стигнал до своята спирка. Долавям б ...