Толкова е прекрасно да летиш.

Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.

Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.

Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.

Горските животни вдигат очи към теб, птиците те поздравяват с поглед. Ти си един от тях.

И тогава чуваш музиката. Прекрасна, божествена музика. Песента ти нашепва: „Жив си.”

Всичко е толкова красиво.

Чувстваш се млад и здрав. Чувстваш се безсмъртен.