25.10.2011 г., 18:15 ч.

Carpe Diem 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
996 0 0

Толкова е прекрасно да летиш.

Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.

Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.

Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.

Горските животни вдигат очи към теб, птиците те поздравяват с поглед. Ти си един от тях.

И тогава чуваш музиката. Прекрасна, божествена музика. Песента ти нашепва: „Жив си.”

Всичко е толкова красиво.

Чувстваш се млад и здрав. Чувстваш се безсмъртен.

© Юлиан Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??