25.10.2011 г., 18:15

Carpe Diem

1.2K 0 0

Толкова е прекрасно да летиш.

Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.

Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.

Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.

Горските животни вдигат очи към теб, птиците те поздравяват с поглед. Ти си един от тях.

И тогава чуваш музиката. Прекрасна, божествена музика. Песента ти нашепва: „Жив си.”

Всичко е толкова красиво.

Чувстваш се млад и здрав. Чувстваш се безсмъртен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиан Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...