Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен
и не мога да усетя светлината на слънчевия ден!
В мен остана душа, разбита на кристали и твоя лик - преди да свърши всичко!
Останах тук прокуден, защото имах нещо недовършено,
останах тук заради теб, ти бе моето спасение!
Но теб те няма, ти си моята присъда
и ти си вечността, в която аз останах!