- Ела по-раничко другия петък, хем ще се видим и ще те черпя по едно винце. – адвокат Стоименов плъзна поглед по едрата снага на Цеца. Младата жена поруменя и побърза да се сбогува, наведе глава и грабна двете найлонови  торби, пълни с боклук, които чакаха до входната врата.

     Всеки петък почистваше кантората на адвоката. Нямаше много работа, само забърсваше пода с мокър парцал, изхвърляше кошчето, подреждаше бюрото му, миеше чашите от кафе и вино.  Адвокат Стоименов беше име в града. Най-добрият по имотните дела. Когато Цеца се похвали в училището, където работеше като чистачка, че ходи при него, колежките я изгледаха  със завист. Цеца я почувства и стана по-тежка. Вече не тичаше по коридорите с метлата, а стъпваше важно и не си даваше много зор. Да, тя беше човек на Стоименов. Най-влиятелният човек в града, който ядеше и пиеше на една маса с големците. Винаги спретнат и чист, винаги костюмиран и винаги с настроение.  За възрастта му се носеха легенди, а за младостта му, като разбивач на женските сърца – митове. Беше успял да се съхрани, сякаш животът бе минал с песен покрай него. Можеше да се твърди и обратното. Казваха, че е сменил три режима, но самият той се определяше като социалдемократ. Цеца нищо не разбираше от политика. Обичаше да ходи да му чисти кантората, вършеше  дребни услуги, пускаше някое писмо или купуваше вестници. Даваше ú по 20 лева всеки петък , а когато оставаше ресто от 2-3 лева от покупки,  той великодушно забравяше да си ги поиска, но тя беше точна и винаги оставяше парите на малката масичка. Знаеше, че е вдовец с големи деца и внуци, но той не говореше за тях, а и тя не питаше. Също така знаеше, че има голяма къща, в която самият той рядко стъпваше. По-вероятно е да спеше на дивана в кантората. Веднъж повдигна матрака  и видя отдолу сгънати чаршафи, одеало и пижама. Разбра, че спи тук, но никому нищо не каза. Все пак нали ú плащаше по 20 лева всеки петък, какво виждаше и чуваше не я интересуваше.

     Самата тя беше вдовица от околните села, с две пораснали деца на прага на сладкия живот, а нямаше 40 години. Душата ú беше загоряла за другар, с който ей така, да си приказват. Яд я беше на нейния Косьо. Да не беше туй пусто пиене, то го затри. Отиде си млад и нищо не разбра от живота. Направи така, че и тя, и децата нищо да не разберат. Само бой и скандали. Нещо нормално за тяхната къща. Уж го лекуваха в Курило, но като се върнеше на село, си го наваксваше. Накрая тя, която на мравката път правеше, го биеше, а той се беше вдетенил и се криеше от нея. Цеца тръсна глава да изгони лошите спомени. Този петък, който идваше, щеше да бъде необикновен. Сърцето ú биеше смутено. Ами ако Стоименов ú предложи брак?! Ето, вече втора година му чистеше кантората и нямаше следи от присъствието на друга жена. Да, идваха клиентки, но те си личаха, държаха се на дистанция, излъчваха нетърпение  и тревожност. Не, тя беше единствената най-близка до него. Нямаше друга, а и бе два пъти по-млада. Възрастта не я смущаваше. Беше видяла много лошо от живота и сега адвокат Стоименов ú изглеждаше като изскочил принц на бял кон от приказките. Но тя трябваше да се вземе в ръце. Имаше само една седмица за подготовка. Трябваше да бъде неотразима. Имаше нужда от елегантни обувки на високи токчета, както ходеха учителките. Цеца им знаеше тоалетите наизуст. Нямаше пари, но ще помоли госпожица Ангелова, младата учителка по английски, да ú услужи със сто лева до заплата. Не бива да изпусне този съдбовен миг. Ще си купи обувки. Ще направи кекс. Може и баница да извърти. Цеца правеше хубави баници. Точеше си корите сама. Трябва да не забрави и свещи, ще мине през „Всичко за 1 лев“, там имаше хубави, дебели, червени по три лева. Нямат значение парите. Каренце! Нали ще трябва да сложи нещата върху някоя хубава покривка. Тя имаше много бродирани от самата нея, още от времето, когато децата бяха малки, а Косьо беше добър и се кълнеше, че тя е всичко за него, че ще я направи най-щастливата жена на света и всички ще ú завиждат. Тогава що карета избродира за бъдещия хубав живот. Веднъж дори цяла нощ не спа от мерак, за да започне едно моделче, което много ú харесваше.  Ето, че настъпи този миг, когато всички ще говорят за нея с уважение. Ще бъде госпожа Стоименова. Ах! Как хубаво звучи! Госпожа Цеца Стоименова!  Ще помоли директорката да я освободи направо за целия петък. Имаше доста извънредни часове в тетрадката от родителски срещи и неделни олимпиади. Щеше да каже, че има важен личен ангажимент. Директорката е интелигентна жена и няма да я разпитва. Щеше да направи кекса и баницата. За кекса - непременно с орехи, шест яйца, какао и четиринайсет супени лъжици захар. Нека да е по-сладичък. До петък нямаше да яде, за да се вмъкне в онази рокля на цветя, която ú седеше толкова добре преди пет години, когато все още беше 85 килограма. Сега сигурно е ударила стотака. Ами ако роклята не стане, ще трябва да си купи нова. Парите пак няма да стигнат. Ще трябва да мине през магазините втора употреба. Може пък да изкара късмет.

     През следващата седмица Цеца беше неузнаваема. Работеше усърдно и безотказно. Някакъв  дяволит пламък трептеше в очите ú. Госпожица Ангелова ú услужи с парите и тя си купи черни лачени обувки със златна катарама отпред и с дванайсетсантиметров ток, като на фолк певица. Вечер ги натъпкваше с мокри парцали да омекнат и да се разширят, а през деня ги слагаше за по час-два да свикнат краката ú. Естествено, роклята отпреди пет години не ú стана, затова се наложи да си купи нова ефирна блузка и черна дълга пола на ластик от пазара.  Във „Всичко за 1 лев“ си намери страхотен марков парфюм за пет лева. Вече нищо не можеше да я спре. Сърцето ú щеше да се пръсне от вълнение.

     Всичко мина като насън. Нямаше спомен от това как е отишла в кантората на адвоката два часа по-рано от предвиденото. Искаше да го изненада. Изкачи стълбите на високите токчета натоварена с двете торби, без да усети умора.  Нищо не ú тежеше. Имаше си ключ за кантората. Отключи и се захвана трескаво за работа.  Избърса пода както обикновено, изхвърли боклука, подреди бюрото и изми чашите. После изкара с вълнение карето, изгладено и навито на руло, за да не се мачка и го сложи на малката масичка по средата. Запали свещта и нареди кекса и баницата в големи кръгли чинии. Седна на дивана, кръстоса крака и се опита да чуе стъпките на адвоката. Познаваше тези негови стъпки, хищни и устремени. Но сърцето ú пречеше. Толкова силно туптеше. Ето, чува го. Идва. Притвори очи от вълнение. Ще му каже „ДА!“, без никакво колебание. На вратата стоеше Стоименов, облечен като за сватба в черен костюм и бяла риза. Липсваше му само цветето на ревера.

- Драго ми е да те видя, Цеца! Я, каква изненада! Но какво си направила! Вместо аз да те черпя, нали ти обещах… Искаш ли да ти сипя винце. Днес имам рожден ден и съм поканил една млада стажантка, но има време до нея. Ето, това е страхотен еликсир от един клиент. – Адвокатът извади от хладилника десетлитрова прозрачна туба с етикет "Горна баня",  пълна с тъмночервена гъста течност.

Нещо притъмня пред очите на Цеца. Едва успя да промълви:

- Не, благодаря, г-н Стоименов, аз, ъъ ще трябва да тръгвам, имам много важна работа, друг път ще се черпим…Това е за вас... от мен... Ами, пожелавам ви хубаво изкарване, ох, трябва да тръгвам… - Цеца бързо се окопити, изправи се и придърпа поизмачканата си блузка надолу.

     Адвокатът дълго бърка  в левия си джоб и извади 20 лева. Цеца взе парите и като пияна, залитайки излезе. Някъде по средата на стълбите усети остра режеща болка в краката. Спря се. Не можеше да пристъпи и крачка напред. Едва успя да отлепи обувките.  Бликна  тъмночервена кръв, със същия цвят като на виното, с което толкова настояваха да я черпят.  Запристъпя боса на улицата. Дано никой да не я види. Махна на първото такси и то се закова до нея.  Хвърли последен поглед нагоре  към прозореца. Същият прозорец, който изпълваше с радост и надежда сърцето ú, сега изглеждаше чужд и мрачен. Въздъхна с облекчение. Поне имаше 20 лева.  Надяваше се да ú стигнат, а после щеше да мисли, докато ú мине.