20 февр. 2010 г., 21:13

Целувка с мишка

1.2K 0 2
2 мин за четене

Във връзките има нещо съсипващо - предлагам да си го спестим. Какво от това, че ще прекрачим бариерата и ще се целуваме? В целувките има нещо опустошително и сякаш вместо начало слагат край. Целувките са край на увертюрата и край на най-желаното преследване.
След целувката в очите умира онова котешкото, онова, което ме кара да се чуствам мишка. Мишка и малка, а жените това обичат - да се чустват малки. Малки в онзи мишешки смисъл на думата.
Живея без теб в буквалния смисъл, така съм живяла и вярвай ми, че така ще е и след сто години - без теб. Да, вярно, че може би искам обратното, но вярно е също, че може би не го искам достатъчно силно. Повярвай, понякога е трудно да се живее така. Всичко прилича на бездънна пропаст, на чийто ръб съм аз, а вятърът ме клати. Колко й трябва на една мишка, за да полети надолу?
Приличам ли ти на мишка? Поне малко? Някаква едра такава мишка? Добре де, ама все пак си представи, че съм мишка...?
Предлагам да си спестим връзките. В тях има нещо безумно уморително и безумно безумно. Накрая ще започнем да се гордеем с неща от сорта на: „Аз теб те водих на море!”, „Пък аз на теб ти прах чорапите!”, нима си струва.
Когато минаваш край мен, в очите ми има електричество, което ще замести АЕЦ, след затварянето му. Улавям миризмата ти от километър и чуствам всяко позвъняване по телефона, преди ти изобщо да си го планирал. Знам всичко и нищо, понеже на мишките им се удава да видят неща, които вие, мъжете, пропускате...
Смяташ, че имаме все пак връзка? Телепатична - да, може би, но за друга те уверявам, че няма. Не си ме целувал, значи все още стоя на ръба и, макар да гледам надолу, знам, че долу няма нищо. По всяка вероятност, цялата тази идея за теб е плод въображението ми, в което не веднъж си ме целувал... Но въображението е за това. Нещо като душевен вибратор... малко грубо казано.
Защо да се целуваме? Целувките никога не стигат. После ще искаме друго, а другото... Да не мислим за друго сега. Всяка мишка има предразсъдъци... и аз имам. И преди съм ти казвала, че като те гледам и ми се пуши, и ми се пие... а не мога. Има неща, които не бива да се случват, има събития, които не бива да се изживяват и целувки, които не трябва да се раздават. Например, моите, те нямат сезонно намаление и са си скъпички целогодишно - затова се продават кофти... малко грубо казано.
Целувките убиват котешкото и възраждат угризението. Не си струва, по-добре да се порадваме на статичното електричество.
Малко е смешно, малко необмислено... представяш ли си мишка с цигара в уста?Някаква малка цигарка с малка запалчица и малка чашка с уиски, в което плуват мънички бучици лед... И мишката си мечтае да я целува котката, а всъщност е наясно, че котката ще я изяде.
Ще дойде време, когато казаното ще ти се проясни, ще дойде време, когато ще ти се струва, че съм права и ще дойде ден, когато, минавайки край мен, ще забележиш мишка... Тогава, моля те, обади ми се! Обади ми се, за да запиша в този дневник, че сме се целували...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Янчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, дневнк! Точно така! Макар и да е толкова интересно и оригинално!
    Защо първата ми асоциация след думичката "мишка" е думичката "капан"?
  • Много вярно, казано по супер оригинален начин. Целувката престава да е копнеж, когато се случи , а след нея следва друго. А то също не е онова което сме очаквали. Браво. Много ми хареса. Наистина е Малко смешно, малко необмислено и шантаво... Ама по добре да запазим електричеството. Поздрав

Выбор редактора

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...