Chapter 1 

Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух. 

- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа! 

Отворих шкафа до леглото и изкарах сив клин и черна блуза с дълъг ръкав. 

Вратата в края на стаята се отвори. Влезе мъж с прошарена коса.

 - Коя е Аня Саров? - провикна се с уморен от старост глас. 

- Единственото женско същество в сградата, Ед! - провикнах се, докато нахлузвах клина. 

Ед се засмя и дойде до леглото ми.

 - Какво си направила пак? - попита. 

- Съществувам. Какво друго? 

- Хубава шега - усмихна се той. - Но не говоря за това - сериозното му изражение се върна на лицето му. - Викат те в Офис 1. Доколкото знам, там е единственото място, където не си ходила?

 - Да - отговорих, разбирайки сериозността на положението. - Знаеш ли за какво ме викат? 

- Не. Казаха ми само да ти кажа и да ти дам това - той ми подаде плик, запечатан с восък. 

- Уоу, това наистина е сериозно - поех плика. - Кога трябва да отида?

 - Имайки предвид, че идва от най-високото ниво - възможно най-скоро. 

Погледнах плика и се замислих. 

Напоследък не бях правила нищо чак толкова лошо. Дори при най-сериозните ми провинения не са ме викали там. 

- Аа, и не го отваряй, преди шефът да ти каже - прекъсна Ед мислите ми. 

- Но тогава какъв е смисълът да ми го дават сега? - попитах. 

- Не знам. Приятен ден - усмихна се гадно и тръгна към вратата.

 - Идиот! - провикнах се след него през смях. - Това е единственото място, което не бях виждала в сградата. - казах на себе си. 

Адам се приближи към мен вече облечен и готов за работа. Той работи в кухнята. Бе сложил престилка от чийто джоб се подаваше дървена лъжица. 

- Защо Ед беше тук? - попита. 

- Викат ме в Офис 1. Не знам защо. 

- Да не би пак да си проникнала в Контролния офис? - попита с насмешка. 

- Не, но смятам следващия път да не го правя така нескопосано като последния.