Chapter 1
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шкафа до леглото и изкарах сив клин и черна блуза с дълъг ръкав.
Вратата в края на стаята се отвори. Влезе мъж с прошарена коса.
- Коя е Аня Саров? - провикна се с уморен от старост глас.
- Единственото женско същество в сградата, Ед! - провикнах се, докато нахлузвах клина.
Ед се засмя и дойде до леглото ми.
- Какво си направила пак? - попита.
- Съществувам. Какво друго?
- Хубава шега - усмихна се той. - Но не говоря за това - сериозното му изражение се върна на лицето му. - Викат те в Офис 1. Доколкото знам, там е единственото място, където не си ходила?
- Да - отговорих, разбирайки сериозността на положението. - Знаеш ли за какво ме викат? ...