8 июл. 2014 г., 19:37

Част от произведението "Дона Жуана" 

  Проза » Повести и романы
807 0 0
1 мин за четене

Когато отвори очи, тя си мислеше, че е сънувала или че все още сънува. За първи път в живота си изпитваше толкова неописуемо щастие и радост. Всичко в нея, всяка клетка и мисъл се къпеше в любов и блаженство. Усещаше една приятна лепкавост и топлина по тялото и бедрата си. Беше сложила главата си на рамото му и се чувстваше като птиче в къщичка защитена от всички неприятности. Погледна ръката му, силна. Хвана леко пръстите му, дълги и плътни. Погали ги бавно и нежно с опакото на ръката си. Сякаш безвремието издаде стон от нежност. Прималя ù от умиление и щастие. Стомахът ù леко пулсираше и сякаш не пеперуди, а безброй феи летяха там и се закачаха весело. Две сълзи, най-щастливите ù и истински сълзи досега в живота ù бликнаха от очите ù. Търкулнаха се свенливо по бузите ù и се скриха в меката въздишка на възглавницата. 
Опиянена и обвита от толкова блаженство тя отново заспа. За първи път имаше усещането за това, че лети в облаците. Тогава разбра, какво е това чувство.
Когато се събуди него го нямаше. Намери на леглото голям плик, доста издут. Тя се учуди. Бегла тревожна мисъл мина по ръба на съзнанието ù. После видя нещо, което никога не беше виждала, една голяма саксия стоеше в средата на стаята и в нея имаше много различни живи цветя. Цяла цветна градина. Отвори плика и от него се посипаха безброй розови листчета с формата на листи на цветя. Върху всяко от тях беше написано – обичам те!

© Явление Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??