Част от това да си родител
Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъднато чрез тях? Хей, хора, нямаме право! Нека вървят през тръните! Нека се катерят по камънаците! Нека плуват срещу леденото течение! И да! Настъпва време, когато трябва да им признаем – не сме всемогъщи! Нито всесилни! И не винаги знаем как да постъпим. И не сме най-ориентираните в живота. Но нека им позволим да ни хванат за рамото и да ни кажат своята истина. Всъщност не точно истината търси човек, почти преполовил живота си, а само този жест, със ръката на рамото.
В повечето случаи децата ни не са неблагодарни. Просто вървят по своя път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
