670301 (Павлина Гатева)
1387 361
6 дек. 2010 г., 13:15

Част от това да си родител 

  Проза » Другие
636 0 4

Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъднато чрез тях? Хей, хора, нямаме право! Нека вървят през тръните! Нека се катерят по камънаците! Нека плуват срещу леденото течение! И да! Настъпва време, когато трябва да им признаем – не сме всемогъщи! Нито всесилни! И не винаги знаем как да постъпим. И не сме най-ориентираните в живота. Но нека им позволим да ни хванат за рамото и да ни кажат своята истина. Всъщност не точно истината търси човек, почти преполовил живота си, а само този жест, със ръката на рамото.
В повечето случаи децата ни не са неблагодарни. Просто вървят по своя път.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласна!Споделям и те поздравявам за начин,а по който го казваш!Каня те при мен на "Бъдни вечер",но те моля да кажеш какво мислиш,каквото и да е.
  • БРАВО! И на автора и на Ева!
  • Децата, израснали под хиперопека по правило трудно се устройват в живота...понякота стават жертва на болни амбиции...това се отразява на тяхната психика, потиска ги и ги озлобява...но едно ясно - всеки родител желае най-доброто за детето си...!!! Направлявайки съдбата на детето, родителите трябва да са много грижовни, да оценяват техните амбиции и уважават собственото им "Аз"...!!!
    "Нека вървят през тръните! Нека се катерят по камънаците! Нека плуват срещу леденото течение!"
  • !!!
Предложения
: ??:??