Част от това да си родител
Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъднато чрез тях? Хей, хора, нямаме право! Нека вървят през тръните! Нека се катерят по камънаците! Нека плуват срещу леденото течение! И да! Настъпва време, когато трябва да им признаем – не сме всемогъщи! Нито всесилни! И не винаги знаем как да постъпим. И не сме най-ориентираните в живота. Но нека им позволим да ни хванат за рамото и да ни кажат своята истина. Всъщност не точно истината търси човек, почти преполовил живота си, а само този жест, със ръката на рамото.
В повечето случаи децата ни не са неблагодарни. Просто вървят по своя път.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Съгласна!Споделям и те поздравявам за начин,а по който го казваш!Каня те при мен на "Бъдни вечер",но те моля да кажеш какво мислиш,каквото и да е.
-
БРАВО! И на автора и на Ева!
-
Децата, израснали под хиперопека по правило трудно се устройват в живота...понякота стават жертва на болни амбиции...това се отразява на тяхната психика, потиска ги и ги озлобява...но едно ясно - всеки родител желае най-доброто за детето си...!!! Направлявайки съдбата на детето, родителите трябва да са много грижовни, да оценяват техните амбиции и уважават собственото им "Аз"...!!!
"Нека вървят през тръните! Нека се катерят по камънаците! Нека плуват срещу леденото течение!" -
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
