След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при дядо ти Жеко, той да те прави каквото си знае, то с теб на глава не се излиза!
Нямах сили да се противопоставям. Натикаха ме в колата и ме закараха в онова малко, морско селце близо до Бургас, което беше за мен скъп детски спомен. Когато слязох от колата, дядо ми кърпеше някаква рибарска мрежа, погледна ме и мълчаливо показа моята стая. Влязох в нея и не излязох от там пак месец. Дядо ми оставяше пред вратата закуска, обяд и вечеря и не ме закачаше.
Дали от морския въздух или по други неизвестни причини, една вечер отидох на разходка край морето. Беше много особено – когато видях тази огромна синя шир, моето страдание ми се видя нищожно малко и едва ли не ненужно. След седмица, когато нощта с ...