esenna
57 результатов
11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
  312  15 
10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
  265 
9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
  257 
8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
  269 
7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...
  264 
6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
  314 
5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
  271 
4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...
  234 
3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...
  259 
2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...
  330  10 
Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...
  319 
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
  638  15 
Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги гл ...
  656  18 
Изпъшках тежко докато се надигах от стола. Затворих си очите когато минах край огледалото – не исках да виждам отражението си. И без това тоя ден беше крив колкото си искаш – вече бях убедена, че някаква свирепа, неведома сила ме е преместила в някакъв паралелен свят на злото. Със своите все още нен ...
  410 
Мълчанието на една закачалка
„ Аз съм Елица. Бях най-грациозната закачалка в дома, в който живеех. С мама ни направиха двете от една и съща сребриста ела, в един и същи ден. На мама положиха много красив лак – тъмночервен – тя грееше като мека жар, от нея се разстилаше ухание на топлина и домашен ую ...
  562  16 
1.
Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...
  499 
Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...
  322 
Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...
  390 
Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...
  904 
Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ...
  396 
Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...
  772  11 
Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...
  1206  27 
„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
  816  13 
Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...
  727 
Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...
  1034 
Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...
  646 
Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...
  1328  10  19 
НОХД/02, 2000г.
Ева
Майката
– Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
– Таня се ...
  653 
Десет дена отпуска – за болен родител. Само три дена използвани.
  630 
– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  1623  21  32 
– Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
– На теб говоря, не чуваш ли?
Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
– Как се казваш? ...
  1176 
Из цикъла "Тя другата"
В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
  628 
Кога човек осъзнава същността на свободата? Няма правило за това, никъде не е посочен час и дата. За всеки е различно. В нашия несъвършен свят има хора, които през целия си живот не разбират какво е това свобода, за жалост. Тя се проявява рано – показва се като едва покълнало цвете! За първи път чов ...
  971 
Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла сутринта, на генералната репетиция. Реши ...
  963 
Защо не пораснах? Защото не исках!
Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...
  825 
– Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...
  771 
– Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
– Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
– Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
  753  10 
Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...
  513 
Из цикъла " Тя, другата"
– Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
  618 
Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
–Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
  552 
Предложения
: ??:??