esenna

42 результатов
  • 1.

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...   214 
  • Чо Чо Сан от Враца

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла "На турне"
    Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ...
      106 
  • Сватба

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла "На турне"
    Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ...
      139 
  • Монолог на фа диез

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла "На турне"
    Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ...
      665 
  • "Малка нощна музика" в живота на Нестор

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла "На турне"
    Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
    По-въз ...
      111 
  • Зад завесата

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ...   321  12 
  • За принципите, пътя и любовта

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...   681  29 
  • Петък вечер

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    „Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
    „Пристигам петък вечерта!”
    Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...
      397  14 
  • Молитва за обич

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...   475 
  • Доверие с дъх на карамел

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
    – Какво?
    – Ами ка ...
      688 
  • Петното

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...   350 
  • Странната история на Иван от село Добряково

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
    –Хайде бе! ...
      888  10  20 
  • Из записките на следователя

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    НОХД/02, 2000г.
    Ева
    Майката
    – Добро утро! Трите имена, адрес и всичко за дъщеря Ви – беше адска жега, ни вентилатор, ни климатик можеше да ни спаси. Гледах тази пълна възрастна жена и се чудех как може да я сполети всичко това и то от дъщеря ѝ. Не разбирах как може да се случи такова нещо.
    – Таня се ...
      389 
  • По Хемингуей

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Другие
    Десет дена отпуска – за болен родител. Само три дена използвани.   352 
  • Трите прошки

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Рак, за жалост.
    Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
    – Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
    Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
      913  13  22 
  • Чай от мащерка

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Ей, ти, с бялата шапка, от кога си тук, не съм те виждал, нова ли си?
    Жена на средна възраст разрови огъня и дори не погледна високия дрипав мъж.
    – На теб говоря, не чуваш ли?
    Тя запали цигара и впери поглед във виещата се струйка дим.
    – Как се казваш? ...
      691 
  • През прозореца

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла "Тя другата"
    В петъчното мъгливо утро се лееше студен октомврийски дъжд. Лена Брезоева се надигна с мъка от леглото. Посегна към будилника, но го събори. „По-добре” - помисли тя . „ Часът вече няма никакво значение” . Затътри чехли към банята. Пъхна се под душа, стоя незнайно колко време. ...
      390 
  • Свободата в мен

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Эссе
    Кога човек осъзнава същността на свободата? Няма правило за това, никъде не е посочен час и дата. За всеки е различно. В нашия несъвършен свят има хора, които през целия си живот не разбират какво е това свобода, за жалост. Тя се проявява рано – показва се като едва покълнало цвете! За първи път чов ...   696 
  • Страхът

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Сряда беше най-обикновен ден, малко навъсен, но някак сдържан и спокоен. Божидара се приготви за тръгване – облече се, разреса косата си, сложи и шал – беше хладно по ноемврийски, взема нотите си, цигулката и тръгна. Роклята и концертните обувки беше занесла на обед, на генералната репетиция. Реши д ...   633 
  • Защо не пораснах...

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Эссе
    Защо не пораснах? Защото не исках!
    Беше ми хубаво да тичам сутрин в кухнята, където баба ми е запалила печката и ме чака топло мляко с бисквити, да я целуна и да потъна в прегръдките й. А всички останали да са на работа. И после да играем с баба- по-точно аз да си играя , а тя да плете седнала в кух ...
      578 
  • Ябълки и пасти

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Рита, нахрани ли се? Трябва всичко да си изядеш.
    – Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
    – Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
    – Може би... Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с тоз компютър. Виж какво прави този чичко по ...
      552 
  • Просто Мели

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Как да ти кажа, братче? Не мога да я забравя. Не мога, това е!
    – Не можеш или не искаш? Хайде, Гришо, та тя е като всички други!
    – Там е работата,че изобщо не е като всички … Не е и една от всичките, тя е …просто Мели. Знаеш ли как се запознахме? Няма да повярваш! Бачкам си аз охрана в оня банков ...
      439  10 
  • Отсъствие

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Досадна муха. Бръмчи сърдито. Tрохи по масата и пода. Изцапан с лютеница нож. Обърнат стол на земята. Обесена слушалка на телефон. Неговият неспирен сигнал – сигнал за тревога. Сивото перде - като разстреляна птица – крепи се на три кукички само. Чорапчето на Мая – онова, любимото й, беличкото с чер ...   284 
  • Двойка кебапчета

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла " Тя, другата"
    – Айде , бе братче, докога ще чакаме! Може ли такова нещо, с дете сме! Габи, престани да блъскаш масата! Айде, ела, три пъти двойка кебапчета, поне си запиши, че после пак ще чакаме! – мъж на средна възраст нервничеше припряно, но глъчка от деца и шумотевица от другите маси, ...
      374 
  • Улична телефонна будка

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Ръмеше тихo и кротко. Една кола спря рязко. От нея изскочи панически руса жена и нахлу в настръхналата от студа телефонна будка. Слушалката висеше надолу с главата като обесена. Вдигна я и бързо набра номера. Потропваше нетърпеливо с токчето си и след два сигнала чу:
    –Ева, това си ти, нали? Знам, че ...
      320 
  • Прераждане

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургъ ...   309 
  • В следване на Шагане

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Страхотен спектакъл, Десо, браво! Много ми хареса! Лермонтов си остава Лермонтов, ненадминат е и до сега! А тази красавица Шагане?! – говореше разпалено Пламен. – Моля те, запознай ме с нея? Става ли, а? Не съм виждал такава красота – очите ѝ, устните, косата…Каква е?
    – Актриса. Млада, от два-три ...
      319 
  • Вечерно

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    –Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
    –Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
    –Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...
      319 
  • Печалбата

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Мими, Мими, ела тук! Бързо!
    – Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
    – Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
    – Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
    – Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
      524 
  • Бенката

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла" Тя, другата"
    Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
      450  11 
  • Aна

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Из цикъла „Тя, другата”
    „ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
      420 
  • Разказ без име

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    - Момче!
    „Слава Богу!" – помисли Мира – "Няма да се мъчи като мен”.
    Чу силният му плач, надигна глава да го погледне, но видя нещо малко, синкаво-червено, смачкано и се разочарова. „Толкова мъки за това неугледно вързопче, жалко, трябваше да го махна” – прободе я рязко изгубена мисъл, унесе се изтощ ...
      371 
  • Измамата

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
    „Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
    Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...
      300 
  • Реквием за една лъжа

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    За лъжата ли ме питаш? Е, има „бяла” и „черна” лъжа, както има „бяла” и черна” истина. Всичко ще ти кажа, всичко, но помни от мен – всяко нещо зависи от коя страна го гледаш – за едни то е хубаво, за други – лошо и най-важното – Бог всичко вижда!
    Как избрах да стана акушерка? Майка ми, тя даряваше ж ...
      466  13 
  • Силвия

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    — Нееее! Не, не и не! Какво изобщо правиш, знаеш ли? Какво си разперила тези ръце, като че ли ми играеш Одета! Това е Демна, момиче, изморих се да ти обяснявам и ти все така както си знаеш – от първия ден до днес – никакъв напредък, ни-ка-къв! Отивай в ъгъла и започвай да работиш елементите, докато ...   525 
  • Спомен за ухание на люляк

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    – Още едно! – побутна чашата едва-едва и отпусна глава на лакътя си. Беше светъл мъж, с пепелява от палещото гръцко слънце коса и тъмни мътни очи , с присъщия за преждевременно остаряващите хора израз. Слабоват, висок и леко прегърбен, като че ли нещо го гореше – дали слънцето или нещо друго - никой ...   433 
  • Момичето, което чакаше спрелия часовник да тръгне

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
      433 
  • Магия

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    Никoлай беше грозновато момче – воднисто-сини очи, избеляла руса коса, обратна захапка, висок и несъразмерен. Това го правеше плах, затворен и неуверен. Единствената милост на съдбата беше таланта му да композира. Може би никое момиче не би спряло поглед на него, ако не беше тази странна приумица на ...   499 
  • Паяжини

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    -Не! Не! Нее… - тя блъсна майка си и излетя от вратата. Божидар хукна след нея. Викаше я, тичаше с всички сили, но все повече се отдалечаваха косите |ѝ. Накрая спря – беше безсмислено. Свлече се до един дувар и свит на кълбо стискаше главата си с ръце, триеше сълзите и когато започна да хлипа на гла ...   485 
  • Златна

    esenna (Нина Стоянова) esenna
    Проза » Рассказы
    И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно. Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?
    Стоеше седнала на една скала и гледаше залеза, обвитата в млечна мъгла София, светлините, които започваха една по една да пробиват мрака. Седеше от часове, беше се сляла ...
      543 

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.