Багрите на войната боядисаха неравните поля с болезнения си блясък. Битка страшно люта и жестока се води вече много векове. Бият се черни срещу бели и ту едните взимат предимство, ту другите отвърнат на удара с контраудар от своя страна. От недрата и от небесата двама пълководци мислят пъклени планове и гласят стратегии за решителна победа в битката на хълма Армагедон. Земята, превърнала се в място, където вечната битка да бъде окончателно решена, вече не беше такава, както стотици години по-рано. Нямаше ги зелените дървета, планините, моретата, защото сражението погълна всичко. То бе по–опасно от всички войни, водени някога на земята и по–ужасяващо от всички природни катаклизми, случили се някога. Хората, поне частта от човешката раса, която оцеля, беше превърната в роби и работят, докато не умрат на място от изтощение. Черната войска бе съставена от черни демони, огромни летящи пиявици и същества с четири крака и две ръце наричани – гунлади. Бялата – съставена от бели ангели, монаси с магически способности и движещи се под земята, мутирали създания, които представляваха кръстоска между змия и паяк.

  Решаващата битка щеше да се състои съвсем скоро, защото всички воини и на двете страни вече бяха на хълма и само чакаха знак, за да се нахвърлят в гневна и безмилостна атака срещу противника си. Гръм от черното небе даде началото на това масово клане, в което бели и черни се бият в тъмата. И не виждат светлината, която се крие над тях, а само кръвта под тях. Мракът сякаш не позволява на поражението да навести която и да е от двете страни. Страшният бой няма край, а начало има ли ? Всичко това е измислица! Всъщност, виж, всичко тук е съвсем бяло! Тук няма никаква лъжа, никаква тъга. Само бледа мъгла се издига над цялата земя и я пречиства за новото началото. Стотици години ще минат до новото начало, а дотогава ще властва безкрайната тъмнина и неспирният студ.