6.
В главата му се въртеше още една история - нещо за намерен труп в една пещера. Това беше преди време и вече бе забравил подробностите, но ясно си спомняше, че убиецът бе рисувал по стените в пещерата. Погледна към третия ред от списъка с книги.
Василев Н., Пещерни рисунки, издателство „Наука“, 2003
Веднага набра номера на комисар Тодоров и му сподели разсъжденията си.
- Смяташ, че кражбата на книгите е ключ към разкриването на други престъпления? Може ли още веднъж да ми кажеш останалите заглавия? – каза комисарят.
- „Една нощ на село“, „В огнена прегръдка“, „Четири разбойници“ и „Дъждовни поля“.
- Да видим...“В огнена прегръдка“ напомня за някакъв пожар. Да, имаше такъв наскоро в едно близко село. Умишлен палеж с неустановен извършител. Загина цяло семейство. Обаче историята с пещерата беше от другия край на страната.
- А останалите заглавия говорят ли ти нещо? – попита Френцов.
- Да, четирима бивши затворници загинаха при автомобилна катастрофа преди месец в едно гранично село. Някой умишлено беше повредил колата им, вече не си спомням какво точно, ще трябва да проверя, но това напомня на книгата „Четири разбойници“. Случаят също не е разрешен. Другите две книги ме затрудняват. Имаш ли представа за какво се разказава в „Една нощ на село“?
- Действието се развива в село Байново...
- Да, разбира се! Село Байново! Един английски турист беше посетил това село и още през първата нощ загина при странни обстоятелства!
- А „Дъждовни поля“?
- Знам ли... Дъжд, поля....Локви! Може би е това! Две момичета бяха убити и намерени в полето. Лицата им бяха заровени в локви. И тук нищо не се установи.
- Напредваме! – със задоволство каза Френцов.
- Да, обаче нещо ме смущава. Престъпленията са от различни краища на страната, съмнявам се да са извършени от един човек. А и от някои от тях е минало доста време – каза Тодоров.
- Ние не знаем със сигурност кога са били откраднати книгите.
- Утре е погребението на госпожа Манолова. Ще се обадя на доктора!
- А аз мисля сутринта да се отбия до библиотеката – заяви инспекторът.
7.
Френцов се бе разположил удобно в читалнята на библиотеката. Денят бе мрачен и дъждовен, особено подходящ за четене, но нямаше много хора.
Двойка момче и момиче в десния ъгъл се опитваха да четат, но през повечето време си говореха, смееха се и се прегръщаха. От другия ъгъл един възрастен господин им хвърляше неодобрителни погледи и се прокашляше изкуствено. После демонстративно нагласяше очилата си и продължаваше да чете.
До прозореца пък бе седнал Велчо. Френцов не можеше да определи точната възраст на момчето, то страдаше от някаква форма на умствена изостаналост. Не можеше да говори, нито да пише, но прекарваше почти всеки ден в библиотеката. Френцов се зачуди дали Велчо може да чете и предположи, че предимно разглежда картинки.
Библиотекарката госпожица Петросян беше на смяна и очевидно скучаеше. Непрекъснато обикаляше между рафтовете с книги и ги подреждаше, въпреки че нямаше нужда от това.
В този момент влезе една стройна, руса жена, облечена доста елегантно. Госпожица Петросян с радост се зае да я обслужи.
Инспекторът отново спря погледа си на Велчо и любопитството му го накара да се приближи към него. Започна уж да търси някаква книга на близкия рафт, погледна скришом към момчето и остана изненадан. Четеше Достоевски!
Френцов си спомни, че като ученик самият той обожаваше „Престъпление и наказание“. Това бе книгата, която го бе накарала да заобича литературата и да започне да чете и за удоволствие. Изведнъж момчето му стана много симпатично.
Инспекторът погледна часовника си и установи, че е време за обяд.
- Госпожице Петросян, ще изляза за малко. Желаете ли да Ви донеса нещо за обяд? – попита той библиотекарката.
- Не, благодаря, на диета съм – отвърна му тя.
Френцов се упъти към вратата, но изведнъж се спря и се обърна.
- Любопитно ми е нещо. Това момче Велчо, според Вас дали може да чете?
- Не знам, аз лично се съмнявам. Но госпожа Манолова беше убедена, че може да чете и че е много по-интелигентен, отколкото предполагаме.
.........................
Когато се върна, читалнята се беше изпразнила.
- Инспекторе, изчезнала е още една книга! – посрещна го разтревожената госпожица Петросян.
- Сигурна ли сте? – повдигна вежди Френцов.
- Абсолютно! Видях я преди половин час, когато подреждах книгите. Бил е някой от читателите днес!
Следва продължение...
© Ф Ф Все права защищены