Greg (Светослав Григоров)
104 1136
18 февр. 2010 г., 13:33

Червеният сутиен 

  Проза » Рассказы
2299 0 28
10 мин за четене

Червеният сутиен

 

         Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради тази причина всяка година правеше превъзходно вино. Тръпчиво на вкус като живота и леко нагарчащо като недостижима жена. И себе си не забрави. Взе си хубава жена. По нея въздишаше на времето цялото мъжко население на града. Тялото ù бе изваяно като статуетка, а държанието – царствено като на потомствена аристократка. Въпреки това в кухнята се справяше не по-зле от готвач в реномиран ресторант. Баща ù се бе погрижил да набие в хубавата ù главица патриархалните ценности на отминалото време и това правеше общуването с нея приятно и безопасно занимание.

         Добролюб обичаше това. Обичаше я цялата, но обичаше и жените. Цялото му същество отказваше да приеме факта, че след брака трябва да бъде само с една жена. Разнообразието в природата бе създадено, за да му се наслаждаваш с отдадеността и безкористността на млад учен. Никой не можеше да го убеди в противното. Вярно. Първата изневяра я преживя като тежък махмурлук, но следващите не му се отразяваха повече от една малка водка. А жени, желаещи да споделят леглото си с него, не липсваха. Имаше успешен бизнес. Караше хубава кола. Носеше маркови дрехи. Около него миришеше на успех, а това привличаше противоположния пол като пчели на мед.  Той не се и дърпаше  много. Искаше да опознае колкото се може по-голяма част от дамите, населяващи неговата планета. Все пак животът е един. Втора серия не се предвиждаше, колкото и касова да бе първата част на филма.

         Днес бе неговият ден. От месец обсаждаше една девойка като генерал - непристъпна крепост и ето, че най накрая упоритостта му бе възнаградена. Крепостта падна. Тази вечер имаше среща в апартамента на дамата. Самото място подсказваше, че няма само да се гледат в очите. Нощта се очертаваше гореща и бурна. Тръпката от очакването още повече го възбуждаше. Чувстваше се като войник преди решаващата битка. Нервите ти са опънати до крайност като струни на китара. Сърцето ти прескача лудо като див жребец. Адреналинът бушува като развълнувано море и нямаш търпение да се хвърлиш в боя.  

         Добролюб запали пура. Дръпна с наслада и известно време се наслаждаваше на мисълта за предстоящата среща. Трябваше да ù купи някакъв подарък. Жените обичаха това. Очите им светваха като на деца пред нова играчка. Задръжките им падаха като непотребни завеси, а вродената им предпазливост се изпаряваше като вода на слънце. Това беше най-прекият път към леглото на една жена.  

         Известно време се чуди какъв да бъде подаръкът. След петминутна главоблъсканица щракна доволно с пръсти. Луксозно бельо. Това беше. С него щеше да разсее последните ù съмнения за намеренията му тази вечер. Никакви продължителни и празни разговори. Сваляне на звезди, планети и други небесни тела. Просто секс.

         След час влезе в първия изпречил му се на пътя магазин за бельо. Продавачката (момиче на около двадесет и пет години), което можеше да мина за сестра на Анджелина Джоли го запита с усмивка какво желае. Добролюб си отбеляза наум, че ще си е направо престъпление, ако след време не се пробва при нея и каза:

- Искам да зарадвам приятелката си с луксозно бельо. Ще ми препоръчате ли нещо, което да харесва и на вас?

         Усмихна се чаровно и я погледна с поглед, който в прав текст ù съобщаваше, че би му се искало тази приятелка да е тя. Така де. Крепостта трябва да се атакува веднага и неочаквано, за да падне по-лесно. Не бе в стила му да пропуска появилата му се възможност.

         Момичето се усмихна притеснително, като монахиня, току-що излязла от манастира и каза:

- Кой размер носи приятелката ви?

         Този въпрос го свари абсолютно и тотално неподготвен, като банкер по време на криза. Замисли се колко големи бяха гърдите ù. Беше трудно да се каже. На последната им среща бе с дебел пуловер, който прикриваше природните ù дадености по-добре и от камуфлажна мрежа. С помощта на въображението и кратки изчисления достигна до извода, че приличаха на ябълки, но не на Петровки. Тези бяха прекалено малки. По-скоро на Червена превъзходна.

- Не знам. – отвърна  – Гърдите ù са големи колкото ябълки, но от големите.  

         Момичето се засмя и каза:

- Значи трябва да е размер „В”.

- Може. – съгласи се Добролюб и добави -  Добре, че ние нямаме размери, иначе веднага ще лъсне голата истина.

         Тя отново се засмя. Смехът ù бе гърлен и толкова секси, че му се прииска в момента да избира сутиен за нея. „Нищо. – успокои се – За всяко нещо си има време и място."

         След малко продавачката се върна с червен сутиен в ръка и каза:

- Ето този е размер „В”. Не ви попитах за цвета, но ми се струва, че червеният е подходящ. Марката е „Триумф”. Една от най-добрите. Аз лично нося само нея.

„Това някакъв намек ли беше?” – помисли си Добролюб и вътрешно се усмихна – „Това девойче ще бъде мое. Безпощадно ясно е.” А на глас каза:

- Имаме еднакъв вкус за цветовете. Напълно съм съгласен с вас. 

         Без малко да я помоли да го пробва, но се въздържа. Щеше да бъде прекалено грубо и просташко. Очеизваждащите намеци не бяха в неговия стил. Той обичаше да действа елегантно и подмолно като същински Фуше. Тека девойките не разбираха кога са се оплели в мрежата му и за спасителен пояс беше късно.      

  Огледа внимателно сутиена, като счетоводител - баланс и рече колебливо:

- Не знам дали ябълките на моята приятелка ще се поберат тук. Може би все пак повече наподобяват портокали по големина. И то от гръцките.

- Добре. Ще ви донеса следващия размер. – каза сестрата на Анжелина Джоли и след миг тикна друг сутиен в ръцете му. – Този как е?

         Добролюб го обследва внимателно като  полицай - местопрестъпление и след кратко двоумение  съобщи:

- Все пак май ще бъде първият. Този ми се струва доста голям. Повече бие на грейпфрут.

         Момичето се усмихна. Пое сутиена от него и го сложи в луксозна торбичка.

- Заповядайте! – рече и му я подаде. Само дето не каза „да го носите със здраве!”

         Добролюб плати. Пусна най-чаровната си усмивка и благодари за доброто обслужване.

- Пак заповядайте! – отвърна продавачката.

         „Обезателно.” – обеща си той наум и излезе.

         Вечерта дойде неочаквано като фиш за глоба. Лежерна и нахална като крайпътна проститутка. Добролюб се запъти с приповдигнато настроение към апартамента на Диана. Така се казваше новата му забежка. На жена си съобщи, че му се налага да замине командировка. Като добра съпруга тя не взе да се вайка и оплаква, че постоянно го няма вкъщи, а му пожела приятно пътуване. Абе, беше случил на жена и това си е. Добрият играч знае как да изиграе правилно картите си. Дори и да не са силни.

         Натисна звънеца на апартамента с усмивка, предизвикана от двете уискита, които бе изпил за блясък в очите и от очакването за приятната вечер, която му предстоеше. Първата среща винаги е свързана с очакване, че нещо хубаво ще ти се случи. Чувстваш се като ученик в първия учебен ден. Втората още си във вихъра на желанието и опознаването. После постепенно се настанява рутината.  Добролюб никога не стигаше до там. Ако му трябваше рутина, си имаше жена. Нали така?

         Диана отвори вратата със замах. Стоеше пред него зашеметяваща като неспасяем гол. Явно денят ù бе минал в разкрасителни процедури, защото приличаше на жена, която току-що е слязла от корицата на модно списание. Черната ù къса пола по-скоро служеше за украса, отколкото за да прикрие нещо. Червената ù копринена блуза прозираше като рибарска мрежа, а очите ù искряха от желание като новогодишни фойерверки.

         Добролюб се наведе и я целуна с финеса на Казанова и устрема на Наполеон.

-         Здравей, мила! – каза, след като с усилие отдели устни от нейните и добави – По-прелестна си от богиня.

Тя се разтопи пред очите му като пролетен сняг и успя да промълви доволно:  

- Лъжец!  

- Кой, аз? Никога в твое присъствие.

Тя се засмя и го покани да влезе. Той я последва, като хищник - жертвата си. В хола ù поднесе подаръка. Тя го взе и отново го целуна. Малко остана да я награби. Тук и веднага, но се въздържа с последните остатъци на волята си. Диана нетърпеливо го разопакова.

- Ах, какъв си ми палавник ти! – каза усмихната при вида на сутиена – „Триумф”. Любимата ми марка. Благодаря ти.

         Разгледа го и изведнъж усмивката ù изчезна, а погледът ù помръкна като небе преди буря.

- Малък ми е. – съобщи с глас, който беше една идея по-топъл от бучка лед.

- Сигурна ли си?

- Не ми е за първи път да слагам сутиен. – отсече тя – Подценил си гърдите ми. Въобще не са толкова малки.

         „Боже! – въздъхна Добролюб – И  жените ли се засягат на размер? Егати!” Това не го очакваше.

- Ще ти го сменя, скъпа. – каза помирително.

- Не. Ти не си ми обърнал никакво внимание. За коя си мислил, докато си го купувал, а?

- Само за теб.

- Хич не ме лъжи! Умът ти е бил при някоя друга. Знам ги аз тези работи.  

- Не, скъпа! Кълна се, че само за теб мислех. Просто все още не съм ги виждал отблизо.

- Няма и да ги видиш! – отряза го тя – Искам да си тръгнеш!

- Само за това, че не съм уцелил размера на сутиена ти? – запита невярващо той.

- А, и малко му се вижда. Не те е срам. Занеси го на тази, за която си го купил. – каза и го хвърли по него – Махай се!

         Добролюб стоеше стъписан и неразбиращ. Чувстваше се като Наполеон при Ватерло. Гледаше невярващ как губи спечелена битка.

- Махай се! Чуваш ли? – извика отново Диана.

         Реши да избегне задаващата се истерия и бавно, с достойнство напусна бойното поле. Излезе навън, като продължаваше да се чуди какво, по дяволите, се случи тази вечер. Мислеше си, че разбира жените, но тази случка сериозно разклати тази негова увереност. Имаше сериозна нужда от поне едно уиски. Като за начало. Влезе в първия бар, който му се изпречи на пътя. Беше някакво квартално заведение, но в момента не му пукаше. Все трябваше да имат уиски. Седна на бара и си поръча. Барманът реши, че това е щастливият му ден и му сервира с бързината на пешеходец, минаващ на червен светофар. Добролюб отпи дълга и продължителна като оперна ария глътка. Почувства се по-добре. Тегли наум една майна на Диана. Какво си мисли пък тази? Да не е последната жена на този свят. Сети се за продавачката от магазина за бельо и се усмихна доволно. Тъкмо ще се заеме с нея. И то по-рано, отколкото си мислеше, но пък тя си заслужаваше. Беше по-млада от Диана и определено по-хубава.  Правилно го е казал народът – всяко зло за добро. Отпи отново от уискито, но този път не с яд, а с наслада. Вдигна поглед и огледа заведението. Обикновено квартално кръчме. Занемарено и плачещо за основен ремонт, който скоро нямаше да се състои. Трябваше по-бързо да се маха от тук. Не обичаше такава обстановка. Щеше да звънне на някоя от резервните девойки и да отидат на изискан ресторант, а после, после ще навакса пропуснатото тази вечер.

         В този момент му се стори, че вижда жена си в дъното на бара. В първия момент си помисли, че се е припознал. Загледа се по-внимателно и установи, че е тя. Нямаше никакво съмнение. Седеше на масата с някакъв брадат тип. Заливаше се от смях и в същото време държеше ръката му. Вярната, патриархално възпитана съпруга. Това така го потресе, че за малко да изпусне чашата. Спомни си за друго народно умотворение – едно зло никога не идва само. А сега де.

         Потисна желанието си да отиде и да разбие мутрата на брадаткото. Плати на бармана. Удари останалото уиски на екс и излезе навън. Понякога животът бе голям майтапчия, но не е добре майтапът да е на твой гръб. Неговият определено го болеше.     

 

 

 

© Светослав Григоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ха-ха. Нел, ти си специалиста по различните гледни точки, затова аз ще замълча.
  • "Вечерта дойде неочаквано като фиш за глоба. Лежерна и нахална като крайпътна проститутка."...
    Грег! Несравнимият майстор на словото... В края на разказа - бурни овации от феминисткото общество...
    Неочакван край за разказ, писан от мъж...Но нещата никога не са еднозначни. Хубаво е да има различни гледни токи..
  • Паула, и аз благодаря.
    Хубавена, със сигурност не се решава от един сутиен, но пък той е добро начало.
    Ели,плодовете както знаем съдържат много витамини, но и с тях не трябва да се прекалява.
  • Има си даже и плодов привкус този разказ!
  • Ще ми се да кажа , така му се пада!!
    Много, много хубаво!
  • Грег, покажи "у" и "z"...
    Аз виждам само оста "х"... другите Оси ги няма...
    Сори, на червено си...
  • За здраве.Говориш за сок от моркови, нали? Да не се бъркам нещо.
  • Ами ще ги плюе Грег, то така на сухо преглъща ли се?! С отлежало става по-лесно, айде отваряй, пред вратата ти съм. Да се захващаме с лечението, давай чашите! Той ще ми казва на мен да не идвам, като знае, че съм от отдела за бързо реагиране. Айде наздраве, пардон, за здраве!!!
  • Сакън недей да идваш, че съм със жена на легло. Да не си помислиш нещо. Болна е бе како. Аз и давам хопове тя ги плюе, а кажи ми има ли опавия на този свят.
  • Де бре...Добре тогава, а аз исках да си помислиш, че съм ти изчела разказа. Но мога и иначе.
    Браво Грег, прегръдки и целувки!!! Ей и да поздравиш Добролюб. Какво прави това момче, как е?! Ех, ако бях по-млада, щеше да види той, нищо че не приличам на Анжелина, а на баща й. Ти не мърдай, аз тичам за салфетки и идвам да си ревеме заедно. Ще взема и бутилка нещо по-отлежало, за да почерпя за комплимента. Малко радост така да се каже да внеса след тая драма на човека дето я преживях като своя. И категорично "Не" на сутиените, защото гледай какво става. Но само на червените...вина...обърках се, кой за какво си мисли. Идвам!!!
  • Ена, чакам си милиона.
    Како, чета коментарът ти и какво се получава чета и рева.Рева и чета. Той по - хубав от разказа бе како. Недей така! Ще взема да се депресирам , дистанцирам и детерминирам. Абе всичко с де. Друг път да ги пишеш по - прости . Нещо от сорта поздрави. Добр си. Велик си. Гениален си бе пич. Тези по - ги разбирам.
  • Дори добре да любиш, накрая получаваш жълт и веднага червен картон или обратно, както се случи. Ех, Добролюбе, Добролюбе...
    „Искаше да опознае колкото се може по-голяма част от дамите, населяващи неговата планета. Все пак животът е един.”
    Ама е готин тоя тип, само неговата планета все пак, браво! Скромен! Не е като някои, да кара през просото, я с марсиянка, я с някаква друга неидентифицирана инопланетянка, чепата или рогата, само и само да е с жена. Този цени красотата, естет е. А жена му, пу как не я е срам...с някакъв...брадат, извинявам се за израза. Как може такова нещо, срамота, не го очаквах това от нея. Аристократка ли?! Патка с патка. Добролюб се възхищава на красавици като Анжелина, тя поне можеше с някой братовчед на Бандерас да седне в тая долнопробна кръчма, ама като няма вкус, така й се пада. На Добролюб ще му мине, спешно трябва да вземе ударна доза антибиотик на четири часа, може и отлежал, но с повече витамини. За жената никакво лечение, пълна суша, на любовниците никаки подаръци, само...пиу...и бой, ако ги влече обаче. Дръж се момче, ще победим!!!
    Голяма мъка, това и на мъжа ми не го пожелавам...Чета и рева...
  • Награда от 1 000 000 евро за този, който открие у и z...
    Боже, какви невероятни неща се случват на тоя свят, Боже
    Поздрав!!!
  • Юлия, моля те не обиждай Добролюб! Той пие само 12 годишно. Ако го боли главата, то е от непредвидената среща с жена му.
  • ... че и глава го боли май, от снощното менте?!
  • Кремена, и още как. Направо му излезе мазол от нервно повдигане на пълна чаша, че и мускулна треска е на път да хване. Абе, драма!
  • Дали го боли?
  • Изненадата е солта на живота, Мая. Нека продължим да се изненадваме.
    Петя,Юлия, Валентина, Селвер, Нона, Ангел, Силвия, Мариела, Кремена, Невен благодаря Ви, че споделихте откритието на Добролюб и се посмяхте на негов гръб. Още го боли май.
  • Много добро... Особено сравненията- леки, забавни и елегантни... Добро, много добро.
  • "Кавото повикало..."
  • "Каквото повикало, такова се обадило!"
  • Ехаааа, каква изненадка! Ами, хак му е- рано или късно всеки си намира майстора.
    Поздрав Грег, страхотен си!!!
  • Готина история...допадна ми!
    Разказваш много увлекателно, а и финала беше страхотен!
    Поздрави, Грег!
  • Стилът ти личи от далеч. Не може да се сбърка. Текста е изпълнен с множество епитети и сравнения, което от една страна носи свеж полъх, а от друга страна го прави по-цветен! Поздравления отново!
  • Хааа, готино, готино!
    Каквото повикало, такова отговорило...
  • Да, когато не е на твой гръб си е един хубав разказ, с още по-хубав - някак съвсем естествен край.
  • Харесах разказа! Кой каквото прави, на себе си го прави- и доброто и лошото...все се връща!
  • изненада, а?
Предложения
: ??:??