Хорхе Рамирез се събуди с ужасно главоболие от предната вечер и с неприязън установи, че след кокаиновия купон с елитни проститутки, има само десет долара в джоба.

Славеше се като известен картоиграч и измамник от Веракрус, но също така и като голям бохем. 

Пръскаше огромни суми и често оставаше без пукнат грош.

Почеса плешивата си глава и се зачуди дали не е време да спечели лесни пари от място, където не го познават. Обади се на един стар приятел, колега, обиколил половината свят, с молба да го насочи към подходяща дестинация.

Последният не мисли много и каза само една дума „България.“

Поблагодари му и започна да рови из тайниците, в които къташе пари за такива случаи.

Сложи банкнотите на купчина и успя да преброи сума достатъчна за билет до България.

Европейската държава се славеше като рай на порока и престъпността във всичките им аспекти.

Събуди се след дългия полет, малко преди самолетът да кацне в София.

Трябваше да стигне до град наречен Перник, където имало нелегален дом, в който се разигравали големи суми, а самите картоиграчи били посредствени. 

Такава информация, заедно с точния адрес му изпрати неговия човек на телефона и хиляда долара в сметката, за да плати входа в играта.

Мексиканецът владееше всички трикове на занаята, и докато пътуваше с таксито към уреченото място, се упражняваше с картите.

Въпросният игрален дом се помещаваше в голямо хале, пред което пушеха двама съмнителни типа. Единият се беше подпрял на парче от винкел и гледаше лошо.

Хорхе плати таксата и влезе.

В помещението, въпреки че бе студено, смърдеше на цигари, урина и някаква неопределима гнус, което не се понрави на южноамериканецът, но алчността в него командваше инстинктите, затова се примири и седна на масата.

Петимата играчи изглеждаха подобно на пушачите отвън – с ватенки или шушлякови якета, с брадясали лица и кървясали от алкохола очи.

Това допълнително го успокои, защото бдителността в подобни индивиди би трябвало да е притъпена значително. Или поне така си мислеше.

Спечели първите няколко игри с лекота и реши, че е време да обере всичките им пари и да си ходи.

С фокусническо умение разбърка колодата и раздаде. Заложи всичко на масата, като знаеше, че следващата карта, която ще изтегли е четвъртото асо и ще прибере всичко.

Опонентите приеха облога и теглиха карти. Латиното сложи асата на масата и с мазна усмивка притегли купчината пари към себе си.

- Господа, за мен беше удоволствие да играем – каза на развален английски.

- Я па тоа, к'во ми приказва? - попита Църо Миньора, след което също извади четири аса.

Останалите  играчи последваха примера му и на масата беше пълно с карета аса.

Мексиканецът стоеше като гръмнат.

- Мисуим, че тоа искаше да ни измами – констатира Църо.

На другия ден в полицейската хроника беше отбелязано, че турист от мексикански произход, след разходка в Перник, се подхлъзнал, паднал и се наденал на два винкела.

Нещастен случай.