В сблъсъците със света около нас често срещаме неща, които изискват обяснение. В такава ситуация са не само учениците, които се вслушват в примери от училищната среда, но и възрастните. Опитвайки се да осъществяват правилен контакт с другите, според правилата на социалното взаимодействие, хората често попадат в общности или ситуации, които изискват определено поведение. Например, затворени общности или частни организации или ситуации на отбелязване на неизвестно събитие. Тогава е необходимо определено поведение или човек сам да прецени минимум от подходящи условия и собствени стимули, от които може да се възползва, за да проведе успешна комуникация. В литературата обясненията от типа какво е казал авторът са само в учебникарската терминология. Художествената среда изгражда читателят като самостоятелен участник в репликирането на отделните позиции на героите. Четящият обхваща свят според собствения опит и способности за провеждане на бърз преглед на автономните обекти на събитийността. В литературата удоволствието и възхитата са в обстановката на "служебната функция" на творбата, които не са нейна самоцел, нито обслужват диахронията на теорията на литературата. В пространството на поезията се изграждат рамки, пространства, прозорци, през които се реализира художественото въздействие. Но, и се подават глави от времето на разказваната история. Човек с книга в ръка, не помага в носенето на думите на автора, а участва в избора на "всички", където самият той е един от различни групи, в които взаимодейства. Литературата дава равенство на всички да разберат тайната, към която се стремим като висше благо и знание. В този смисъл разделянето на въпросите, които стоят за решаване, не стои като проблем за общността, ако разбиранията за добрите пътища и подходи не променят целта или ценността, заслужаваща си за всички.