Всеки ден, когато се разхождаш по улицата какво виждаш?

Аз виждам безкрайност от хора, всеки от които гонещ своята цел, незаинтересован от другите, преминаващи край него, немислещ за нищо друго освен за блясъка на собствените му цели.

Аз виждам море от хора, всеки от които различен, уникален, човек. Но един, отделен от всичко и всички. Вървящ, умислен. Неразбиращ, но и неразбран от никого. Сам. Просто човек. Един от многото. Преминаващ през живота, опитващ се да се справи с тежестта, проблемите, несгодите, които му поднася. А другите просто го подминават, вперени в една посока.

А какво иска той, човекът? За какво копнее неговото сърце? Някой да се спре за малко, за минутка поне. Да се откъсне от своя бяг. Човекът да не бъде сам. Да бъде част... Да бъде значим... Да бъде забелязан... Да бъде! Но, уви, всички продължават по пътя си. И той продължава напред. И аз вървя и си мисля, че съм просто ЧОВЕК.