Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина владееха този трик, но той никога не успя да го научи.
Мелиса тъжно каза:
- Съжалявам, Маркус, всичко свърши... Моите родители ми забраниха да се виждаме.
- Сега ще отида при тях - отвърна заплашително Маркус. - И ще ги накарам да повторят думите си.
Тя го хвана за ръцете.
- Тежко ми е да го кажа, Марк. И аз не искам да те виждам повече.
- Защо?
- Ти не си обикновен, мили. Не ми се сърди, но в селото няма друг като тебе. Всеки владее някакво заклинание, дори най-нищожното, като това. - Мелиса посочи свещта. - Ти си единствен. Човекът, който през целия си живот не е успял да направи и най-простото вълшебство. Ти си човек без магия, Марк.
“Амаг”, помисли си Маркус. Хайде кажи го на глас. Амаг - чо ...