Спри, човек е и той, казах.

Все нещо може да не си признава, но със сигурност е за доброто ми.

В една къща отраснахме, в радостни и тъжни моменти си съвпаднахме.

Той ми купи първата играчка, той ми каза кога трябва да плача,

той научи ме да смятам и с лекота лошите хора да изваждам,

той научи ме да казвам "извинявай", но къде е сега, за да не плача.

За добър ли се мисли сега, като го няма и очаква да го приема, да се съберем както преди.

Къде е сега, че да ми докаже, че думата "извинявай" има смисъл!

Но спри, човек е и той, казах... Не е слънце да изгрей навсякъде. Ала и аз човек съм, казах и не съм от камък.