Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдесет годишен мъж, има една дъщеря и жена, която не може да го понася. Преди ден получил инфаркт и лежи под строго лекарско наблюдение. Едва мърда погледа си, едва мърда пръстите си, за да натисне бутона, който изпраща сигнал на лекарския екип. Заключен е не само в болничната стая, но и в ума, и в спомените си.
Връща се години назад, връща се в детството си. Ах, онова вълшебно време... Или не точно... Ражда се на пети март в 13:04ч. Брат му се ражда на същата дата в 13:02ч. Чувал е историята за раждането им стотици пъти. Днес я преповтаря в главата си. Още чува гласа на майка си:
„Андрей, престани да късаш цветя от градината! Не можеш ли поне малко да бъдеш като брат си? Знаех си аз, че всяко д ...