Ние двамата с теб  стоим на ръба на живота и мислим...

           Ти криеш чувствата си, като бисери неоценени...

           Отричаш се от мислите си, но те преследват през нощта...

           Отново бягаш на мокрия пясък със спомена за любовта...

           Спираш пред мостa, свързващ два бряга.

           Кой ще избереш се чудиш и си на кръстопът...?

           Моите мисли те карат да си без посока, затова не мисли...

           Как ще избягаш от мен, след както съм в теб...?

           Отхвърли ме, защото така ще е по-лесно за теб.

           Но не можеш, защото истинските неща не умират никога.

           И защото винаги има едно "но", което пречи.

           И ако го нямаше, нямаше да сме хора, а роботи...

           Затова избрах да бъда човекът с теб, но и без теб си оставам

                                                           човек!