Чудо

27 февр. 2009 г., 14:23

Проза

783 0 2

ЧУДО

Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше зелено и... синьо...

Сега или никога...

Дръпна качулката и откри лицето си. Наведе се и я развърза. Тя не мърдаше, само косата и леко се вееше над ешафода.

- Вярвай! - прошепна и и я прегърна.

После целуна ръцете и...

... и се събуди...

На прозореца му беше кацнал бял гълъб...

Чудо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения