27 февр. 2009 г., 14:23

Чудо

Проза

1.1K 0 2

ЧУДО

Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше зелено и... синьо...

Сега или никога...

Дръпна качулката и откри лицето си. Наведе се и я развърза. Тя не мърдаше, само косата и леко се вееше над ешафода.

- Вярвай! - прошепна и и я прегърна.

После целуна ръцете и...

... и се събуди...

На прозореца му беше кацнал бял гълъб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Проза 1.3K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Проза 2.6K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Проза 3.7K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Проза 3.8K 5.0

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Проза 2.9K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Проза 6.5K 4.9