Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък подарък. Не знаеше как да откаже на единственото си дете. Продавачът погледна, разбра ситуацията и съжали майката.
Виж какво мъжленце. Моите балони не са толкова хубави. Дядо Коледа носи по красиви. Изчакай да дойде.
Детето погледна майка си:
- Мамо, наистина ли?
Да, миличък. Хайде да тръгваме.
Мамо, скоро ли ще дойде дядо Коледа?
Да, скъпи. След седем дни.
А колко са седем дни, мамо?
Седем пъти слънцето ще изгрее и се си отиде и шест пъти ще дойде луната, миличък.
Аз мога ли да броя до седем? Ако не мога ще ме научиш ли мамо?
Да, миличък. Ще те науча. ...