Чудото на балоните

• Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.

Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък подарък. Не знаеше как да откаже на единственото си дете. Продавачът погледна, разбра ситуацията и съжали майката.

• Виж какво мъжленце. Моите балони не са толкова хубави. Дядо Коледа носи по красиви. Изчакай да дойде.

Детето погледна майка си:
- Мамо, наистина ли?

• Да, миличък. Хайде да тръгваме.
• Мамо, скоро ли ще дойде дядо Коледа?
• Да, скъпи. След седем дни.
• А колко са седем дни, мамо?
• Седем пъти слънцето ще изгрее и се си отиде и шест пъти ще дойде луната, миличък.
• Аз мога ли да броя до седем? Ако не мога ще ме научиш ли мамо?
• Да, миличък. Ще те науча.

Майка и син продължиха мълчаливо пътя си като всеки мислеше за  празника по своему.

Тя беше израснала в дом за сираци.  Никой не я взе. Беше мълчаливо и стеснително дете и всички, които идваха да оглеждат децата я подминаваха. Рано се научи да чете и целият й свят станаха книгите.  Сега си мислеше, че ако те не бяха може би животът й щеше да протече по различно. Сега вече знаеше, че само хора, които стъпват здраво на земята, а не хвърчат в облаците, успяват.  Вече знаеше, че всички романи с щастлив край бяха илюзии, които не трябваше да приема. На нея й беше необходим истински свят в които тя да е героиня, а не да живее в чужди светове.  Беше отлична ученичка, но друг получи наградата. На друг дадоха стипендия за следване. Знаеше два чужди езика и започна работа, но при първото съкращение на персонала тя беше   в списъка. И първата й любов беше неудачна – остана бременна в седмия месец сама.

Младата жена тръсна глава да отпъди тези мисли. Все пак беше щастлива с малкият си син. Въпреки трудностите, той растеше здрав и весел. Тя имаше работа и къщата в която живееха беше подарък от една фирма. Имаха най необходимото. Само в такива празнични дни беше по трудно. Нямаше достатъчно средства за подарък и винаги се лишаваше от нещо за да зарадва детето.
Дните минаваха един след друг. Всяка сутрин детето я питаше още колко дни има докато дойде дядо Коледа и заедно но брояха. Тя започна да се притеснява, защото в детската градина щяха да дадат подаръка, но балоните? Той искаше балони.  
Дойде и дългоочакваният ден. Сутринта рано се приготвиха. Малкият беше толкова нетърпелив, че и тя се зарази. Тръгнаха към детската градина за тържеството и по пътя нейното сърце започна да се присвива  от мисълта за балоните. Наближиха и пред врата, за нейна изненада, видя облечен като дядо Коледа, държащ в ръка цяла връзка балони, младият мъж от улицата.
- Мамо, мамо, виж. Балоните.

Детето, пусна ръката й и хукна. Стигна до човека и се спря с очи вперени в балоните. Жената се приближи незнаейки какво да прави

• Ето, че послушното дете дойде. Аз съм дошъл специални за тебе, момче. Избери си най хубавият балон.

Малкият се вгледа. Личеше се, че всичките пет балона, които бяха на връзката му харесват и той стоеше нерешително.

• Е, добре, тогава. Щом не можеш да си избереш ето. Всички са за теб.

Човекът подаде балоните и момченцето със светнало лице ги пое. Жената стоеше и не знаеше как да реагира. Мъжът се обърна към нея:

• Госпожо, всяко дете има право на своето чудо. Весел празник.

Той махна с ръка и преди жената да се окопите се качи на паркирана наблизо кола и изчезна