Затварям очи и ги усещам... чуждите ръце, галещи тялото ми, чуждите устни, изгарящи моите, чуждите гласове, шепнещи красиви думи в ухото ми. Потръпвам. Плаша се. Искам да избягам, но повече искам да остана. Страх ме е от мен, от това, което съм. Харесва ми чувството да бъда чужда, грешна, да бъда нечия съкровена тайна. Настръхвам от удоволствие при мисълта за това и спирам да упорствам, няма смисъл да се боря със себе си. Поддавам се отново. Поредният грях, а не ми тежи, напротив - зарежда ме с енергия и усмивка и нямам търпение да го повторя...
     Обичам да бъда чужда и грешна, ничия и понякога нечия. Чуждите не ме нараняват, не могат. Не усещам болка, за мен остава само удоволствието. Без заблуди, без лъжи, без излишни драми, без обиди, без сълзи... без чувства. Само усещане, възбуда, влажни тела, ускорен пулс, тежко дишане, стенания, викове и молби за още...
Подвластна съм, безсилна в чуждите ръце, правя каквото пожелаят, както пожелаят, напълно отдадена, игнорирам всичко друго, не искам да спирам... достигам ръба на удоволствието, на екстаза. Треперя в тези чужди ръце, целувам чуждите устни и ароматът на чуждата кожа попива в моята. 
     И го правя отново и отново... няма да спра, защото не искам, защото грехът ме прави щастлива, защото ме опиянява и е единственото нещо, на което съм истински вярна!

                                                                                                                        11. 03. 2009 г.