20 сент. 2022 г., 19:54
7 мин за четене
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИНАДЕСЕТИ:НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!
Този ден си беше като всеки останал, просто работен, просто петък. Прибрах се в къщи, натоварих багажа на колата и потеглих . Беше рано, но вече притъмняло от падналата още вчера мъгла. Кой знае защо, си повтарях непрекъснато:
„НЕ СПИРАЙ В МЪГЛАТА!“
Пътувах към село и се ядосвах на непроницаемата мръснобяла мътилка зад стъклото . Карах бавно и си мислех , че майка ми сигурно много се притеснява. Изведнъж забелязах нещо в храстите край пътя от дясната ми страна. Бях още надалеч, но ми се стори , че е жена, приседнала направо на земята. Силуетът беше неясен, непонятен, дори нереален в млечнобялата мъгла. Коя ли беше? Може би някоя закъсала беднячка, която е стигнала със случайна кола до разклона и чака някой да я качи до селото. Спрях на няколко метра.
- Госпожа, проблем има?- в отсрещното платно беше спрял един ТИР и шофьорът, към петдесет годишен турчин с угрижена физиономия, надничаше през прозореца. По лицето му личаха следите от милиони ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация