25 мар. 2022 г., 16:50

Чувам те, ден втори, майката на дърветата 

  Проза » Рассказы
541 0 0
7 мин за четене
- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя продължи:
- Не знам дали да ти го кажа, но аз от време навреме пиша някои неща, някакви разкази, разсъждения. Не са кой знае какво,но...
Много време мина, откакто не съм написала нито ред, ако не се смята едно подобие на дневник , което започнах преди два месеца. Не че нещо толкова интересно се случва в живота ми.Просто защото аз самата нямам нито ред написан от баща ми, нито от един мъж, който...а те си отидоха от живота ми завинаги...не искам и аз така да не оставя нищо на сина си и внуците, които се надявам да имам...Имам смътна идея за нов роман, но разбрах , че друг я е осъществил във формата, която обмислям..Става въпрос за история за една голяма любов, връзка, която никога не се проявява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Neli Kaneva Все права защищены

Предложения
: ??:??