3 апр. 2014 г., 21:33

Чувства и време

1.1K 0 1

Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.

А какво са чувствата?

Дали е възможно те просто да изчезнат?

Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?

Чудите се защо задавам толкова много въпроси? Защо? Защото животът ни е един голям въпрос, на който всеки ден търсим отговор.

А времето ни погубва. Времето минава бързо, дори в момента когато четете това живота ви тече. Затова трябва да го изживеете пълноценно, красиво, истински. Когато плачете, не взимайте решения и не прощавайте, когато сте щастливи. А какво е прошката? Прошката трябва да се заслужи. Трябва да имаме сила и воля за да простим грешка. Но всички хора сме грешни. Всички сме имали чувството, че сме безполезни. Но не е така, вие сте специални! Всеки един от нас е специален и уникален! Всички сме изживяли несподелена любов, загуба, предателство. Краят е близо, живейте сега, защото ВРЕМЕТО лети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мъченик на Изкуството Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересно философско разсъждение, но мисля, че можеш да допишеш още много.

Выбор редактора

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...