Било ли ти е някога толкова мъчно, че сила да нямаш да заплачеш,
чувствал ли си се толкова безпомощен,
че сърцето ти без звук да тупти,
а дъхът ти силно и дълго да ехти, но никъде от никого нечут?
А някога чувствал ли си се така ограбен, изоставен, огорчен...
и мислите ти да са хванати във плен?
И да не можеш да избягаш от това, че миналото ти било е някаква шега.
А заспивал ли си някога със тихичка тъга,
а сънувал ли си кошмари от несбъдната мечта?
А сутрин, сутрин някога чувствал ли си се така...