– Идеята ми се струва малко странна – отвърна Чайлдан. – Да правиш амулети от произведения на изкуството…

…Как ловко ме накара сам да взема решението, стъпка по стъпка, през джунглата на собствените ми мисли. Произведенията на американското изкуство са годни единствено като модели за евтини амулети. Ето как ни управляват японците, не със сила или жестокост, а с изтънчено до съвършенство коварство.

                                                  Филип К. Дик „Човекът във високия замък“

   Кху Конгси /храмът на Дракона от планините/ в Джорджтаун, Малайзия – един от най-грандиозните кланови храмове на Пенанг. На територията му се помещава и бившето здание на асоциацията на клана, домът на членовете му и огромен площад за провеждане на мероприятия. Самият храм се отличава с богатството и тънкостта на дърворезбата си.

                                                                                                    Уикипедия

                                                        Ухан, Свят Бета, есента на 2019

  Вечерта преди да замине за Италия, Деши Джан си остана вкъщи Обикновено работеше до късно в лабораторията, но този ден се прибра по-рано. Юйлин беше приготвила вечеря и двамата седнаха в уютната всекидневна на апартамента на десетия етаж на модерната сграда, където се бяха нанесли веднага след сватбата. Жилищният комплекс се намираше недалече от Хълма на костенурката и от прозорците се виждаше издълженият силует на Телевизионната кула с парка, зеленикавите води на Яндзъ с двуетажния Първи мост, съединяващ западния бряг на реката със Змийския хълм отсреща и Кулата на Жълтия жерав.

  – Значи все пак реши да се установиш в Бергамо, а не в Милано – Юйлин разсипваше чай в миниатюрни чашки от керамичния чайник с изображения от времето на династия Цин, подарък за сватбата от майката на Деши.

  – Да, реших, че така е по-добре – младият мъж се поколеба. – Нашата лаборатория работи по проекта съвместно с Клиниката по микробиология и вирусология към Центъра по инфекциозни болести „Тако“ в Милано. Но фондацията на Бруно Висконти, която се занимава с изследванията върху подковоносите прилепи е със седалище в Бергамо. Съсредоточили сме се върху проучване на пренасянето на зарази от животни към хора. Най-вече от прилепи. Стори ми се, че е по-добре да съм в Бергамо.

  – Вие с професора нали имахте някакъв конфликт?

  – Да, беше публикувал разработки с изводи от мои изследвания, без да съм дал категорично съгласие. Имаше още неизяснени моменти. Той избърза. Каза, че искал да ме защити, защото имало индикации за подобни резултати при колегите от Америка. Смятал, че ще ни изпреварят. Когато го укорих, отвърна, че за  подобни неща се получават награди и солидни парични премии. Аз му отговорих, че е важно да сме точни и сигурни, а не първи.

  – При него ли ще отседнеш в Бергамо?

  – Да, той ме покани. Каза, че Мартина и децата ще се радват да ме видят. Пък и ще е по-удобно.

  – Да, те ще се радват, а аз ще тъжа тук без теб! – промълви Юйлин.

  – Знаеш, че никога няма да си без мен. Дори когато ме няма. Няма лесно да се отървеш – усмихна се Деши.

  – Да, знам. И това ме крепи – отвърна сериозно младата жена.

  Пиха чай. Ядоха от любимите оризови кнедли на Деши и люто-кисела супа с тофу и бамбук, последвани от телешко по съчуански и пържен ананас за десерт. Не разговаряха много. Наслаждаваха се на последните си часове заедно. Предстоеше им дълга раздяла – нещо, което не им се беше случвало през краткия им съвместен живот. От джубокса в дъното на стаята се носеше тъжната и нежна музика на Албинони. А когато зазвуча шлагерът „Името ти е Гора от яспис“, Деши се изправи, остави чашата с розе на масичката, поклони се тържествено и малко комично и протегна ръка с покана за танц.

  „Красива си като небивал залез“ , тананикаше тихичко младият мъж, заровил лице в ухаещите на свеж бриз коси на съпругата си и бавно я водеше по пътеките на споделените им чувства. И Юйлин усещаше как тъгата от предстоящата раздяла се стопява, остави се да бъде носена от потока на емоциите, които я завладяха. Той беше тук, сега, и нищо друго нямаше значение! Когато Деши я целуна, усети как хладните ú, угрижено свити устни се отпускат и податливо му отвръщат с нарастваща и свежа топлина.

  Стаята около тях се изпълни със светлина. Кожата на Юйлин беше гладка като порцелан и също светеше. Деши се гмурна в тази светлина, искаше да опознае всяко кътче от това младо и толкова скъпо тяло и да направи едно вълнуващо пътешествие из тайнствените дебри на душата ú – пътуване, много по-важно и вълнуващо, от това, което му предстоеше.

  На другия ден Юйлин го изпрати до летището „Тянхе“. Деши я притисна в прегръдките си за последен път, преди да се изгуби в тълпата заминаващи. Юйлин му махна за сбогом и се отправи към изхода. Лицето ú беше странно омиротворено и спокойно.

                                                         Ухан, Свят Гама, есента на 2019

  Юймин влезе във фоайето на хотел „Уанда Краун“ с твърда и решителна крачка. Нямаше намерение да отстъпва ни на йота от предварителните договорености. И без това вече бяха направили немалко отстъпки и в цени, и в условия. Ако малайзийците от Пенанг смятаха наистина да построят в столицата на областта Джорджтаун втори  завод за производство на  автомобили, и то с помощта на партньорите си от „Ухан индъстрис“, трябваше да се съобразяват с тях.

  На входа на ресторанта я посрещна около 60-годишен висок и суховат мъж в тъмносин раиран костюм и сребърна игла с някакъв фалшив камък на вратовръзката. Поне на Юймин се стори фалшив – прекалено голям беше, за да е истински. Тъмнорижите му, буйни коси странно контрастираха с черните му, издължени и проницателни очи.

  „Ръководителят на техния отдел „Продажби“  Алибей Симън. Китаец от Джорджтаун“, помисли си с любопитство Юймин, „Там те са 60% от населението. Дошли са в  Пенанг през 19-ТИ век и са се организирали в кланови общини – конгси. Имат си кланови храмове и цял квартал от потомци на преселници от Южен Китай. Как се казваше главният им храм? Кху Конгси, Храмът на Дракона от планината“.

  Юймин се усмихна с удовлетворение – беше си научила урока. Високият китаец задържа ръката ú в своята малко по-продължително от обичайното, усмихна се с лъскава дежурна усмивка и проговори напевно и леко завалено, но на безупречен мандарин¹:

  – Мис Уанг, толкова се радвам най-после да ви видя и на живо. За мен беше истинско удоволствие да водя преговорите с вас, имате невероятен усет към детайла!

  Погледът му неочаквано се сведе и се спря на горната част на роклята ù от тежка алена коприна.

  „Какво прави, зяпа деколтето ми ли?“, изуми се младата жена.

  Подобна проява на непрофесионализъм беше, меко казано, странна. После разбра, че мъжът е буквално хипнотизиран, но не от деколтето, а от брошката, която го придържаше – малкият сребърен морски дракон с разперени шест лапки с пипала като ветрило и миниатюрна главичка от червен яспис. Мъжът тръсна глава:

  – Извинете неучтивостта ми, мис Уанг, но съм потресен. Имате брошка „Морски дракон“ от династия Мин! Това е невероятно! Истинска ли е? Има само седем такива в света. Откъде е?

   Мъжът протегна ръка с треперещи пръсти с дълги, закривени като на орел нокти към деколтето ú, но навреме се усети и се отдръпна. В гласа му се усещаше отчаяно нетърпение.

  – Принадлежеше на майка ми – Юймин беше удивена от явния интерес на бизнесмена. – Даде ми я баща ми след смъртта ù. Подарил я е, преди да се оженят. Семейна реликва. Баща ми твърди, че е автентична. Дори не ми даваше да я нося. Твърдеше, че струва цяло състояние и може да съблазни някого, а аз да пострадам. Но за какво ми е бижу, което да не нося? Не му казах, че ще я слагам днес. Щеше да се възпротиви. Но виждам, че сте познавач.

   – Да, имам слабост към скъпоценните и полускъпоценните камъни. И към бижутата, в които са вградени. Колекционер съм. Имате ли представа какво съкровище носите на прекрасната си рокля, мис Уанг? Това е пурпурен морски дракон. Има още шест такива, инкрустирани с шест вида яспис в различен цвят – сив, черна коприна, синьо-зелен, далматински, жълт и кафяв. Този е ален. В древния Египет и Вавилон се е носил от фараони и свещеници. Вярва се, че притежава защитни свойства, че вдъхва страст, енергия и сила за живот.Също и че помага на жените да изявят женското си начало, засилва фертилитета и ги пази по време на бременност.

  – Наистина сте познавач!

  – О, и страстен любител! Известно ли ви е, че животното син морски дракон е едно от най-рядко срещаните в природата? Хермафродит е и плува в морето с коремче нагоре. Затова долната му част е синя, а гръбчето – сребристо. Има кухина в стомаха, която се пълни с въздух и така плува. Но аз се заприказвах! – Мистър Симън продължаваше възбудено да говори, докато я водеше към масата в дъното на Балната зала на хотела. – Знаете ли какво какво казваме ние в Малайзия вместо приветствие при среща? „Обядвали ли ли сте днес?“. Е, ние ще вечеряме, но няма кой  знае каква разлика!

  Бизнесменът се засмя сухо, заобиколи масата, покрита със снежнобяла покривка и придърпа тапицирания в бяло стол в стил Рококо към дамата в червена рокля.

                                              Наблюдателната Зала на Спиралния ръкав

– Елате да видите нещо! – Наблюдателят Гама се обърна към съседите си Алфа и Бета. Дяволоидът и ангелът се надигнаха от креслата си и се взряха в трептящата повърхност на екрана пред него. Там, в луксозно обзаведена ресторантска зала, висок, сух индивид доливаше бяло вино в чашата на девойка в червена рокля със сребърна брошка на гърдите.

– Безспорно дяволоид – констатира наблюдател Алфа. Или част от него. Има козметични промени. Вероятно второ или трето поколение. Но как? Това е забранено! Световете са затворени за нашите раси. Те трябва да мислят, че са единствените обитатели на Вселената.

– Явно е потомък на беглец. Поръчай на октопуса да проучи случая! – обърна се ангелът Бета към наблюдател Гама. – А девойката?

– И тук няма съмнение. Притежава една от Чашите. Нали бяха изгубени? – наблюдател Алфа размърда рог в размисъл.

– Бяха скрити. Но щом са започнали да се появяват, явно има намеса на ангел. Дяволоид не би намерил самостоятелно Чаша. Той търси ангела, за да стигне до Чашите. Вече е открил една.  

  Наблюдател Бета се обърна към наблюдател Гама:

 – Нека октопусът да провери за изчезнали безследно ангели. И да ми донесе бутилка нектар с амброзия. Гърлото ми пресъхна от толкова неочаквани събития напоследък.

                                                                                                                                                                  /Следва/

https://www.youtube.com/watch?v=3o7pb6nVPVQ

1. Китайците в Малайзия, Сингапур и Филипините говорят на хокиен, един от китайските диалекти, запазил архаичното произношение на древно- и среднокитайския. Най-голяма група от населението на Китай говори мандарин, който също има разновидности. Като официален говорим език е приет стандартният мандарин, чиято основа е пекинският диалект.