- 1 -
Втори ден Фикрет ага стануваше край балканския градец и не предприемаше нищо. Сеймените му се чудеха какво ли из един път му е дошло на ума, след като няколко дни бързаха през полето в най-усилната жега, превалиха за един ден Балкана и спряха да починат, да нахранят и напоят добре конете, преди да спрат да сторят това, за което бяха дошли. Войводата избра за стан място сгодно и хубаво – две поляни, малко встрани от пътя, по който дойдоха и който слизаше към първите градски махали. Току над поляните свършваше гората, която покриваше гъсто околните склонове. Между двете поляни минаваше поточе с бистра и студена вода, а край поточето две туфи букови дървета хвърляха благодатна сянка.
От стана до града имаше половин сахат път, което караше сеймените да мислят, че той е целта на пътуването им и те заспаха рано с очакване на сутринта войводата да нареди да влязат в него. Но една нощ и един ден минаха, втора кратка нощ се изтърколи като топла пита и преваляше вече вторият ден, а очакван ...