Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . .
Отново през пролетта , но малко по-късно от предишната година и седмица преди
да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е
на по-високо място от преди и най-сетне е над онова толкова досадно голямо
цветче , което винаги му прави сянка и се надува . Най-сетне и то ще разбере
какво е да си по-ниско от другите и колко е студено когато те засенчват . . .
Цветчето не съжалява , никак . . . Поглежда пред себе си с полузатворените си
очички и това , което вижда събужда в него носталгия , която с всяка минута се
увеличава . . . Какво е това което така ме стяга и не ми дава мира ? - пита се
цветчето . Какво е това чувство което спира дъха ми и не ми позволява да се
радвам на ветреца ? Защо не си спомням всичко от миналата пролет ? А защо е
минала ? Постепенно чувството на носталгия е заменено от траен и растящ страх . ...