Цветя
Името ми е Маргарита. На името на дядо Марин, но по -модерно. Така смятали баба и родителите ми. И животът ми тръгна така. Жилаво! С неособено приятен аромат. Със скромен, но дълготраен цвят. Хората, обикновено, вият букети и венци от други цветя. Със омайващ аромат и царствена красота. А, аз, като цвете на асфалт! Никому ненужно, но живо и жадно за добро! Така пораснах, така се омъжих, родих и отгледах деца. Жилаво! Добре, че мъжът ми беше от същото тесто! Макар по паспорт да е Ангел, мисля, че по душа е Маргарит. Години, години, години. Два бели цвята, склонени един в друг, пазещи завет и сянка на децата си. Сами! Разчитащи само един на друг. Сега, като се обърна назад, струва ми се, че може би не съм Маргарита, в душата си. Може би съм Момина сълза. Тиха! Срамежлива! С прекрасен аромат! Скрита сред листа, които я бранят. Не трябва да устоява сама! Има обкръжение, което я обича и пази.
Това осъзнаване ми хареса. Много! Вече съм Сълзица! Благодаря на листата около мен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
