Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше красивата сграда на супермаркет. Още в ранната сутрин, паркинга се изпълваше с коли. Вратите на магазина се отваряха и затваряха, също като ненаситните човешки очи. Сякаш не искаха да изпуснат нищо от неща, които за момента значеха нещо, но всъщност не бяха толкова значими. Една улица делеше магазина от училището, в което се учеха по-голямата част от децата в града. Малката уличка разделяше алчният свят на големите и мечтите на чистите сърца на невръстните ученици. Точно в самият край на тротоара, стоеше възрастна жена. Облечена в изтъркано от носене палто и със забрадка на главата, тя никога не сядаше на високия бордюр. Подреждаше няколко букетчета от цветя, които по всичко си личеше, че бях ...