Църквата срещу народа

Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си вземе това, което, според неговите разбирания, му се полага.  

   В последните години издънките на българските попове станаха неизброими и оставиха неизличими спомени в съзнанието на обикновения богомолец. Поп стана нарицателно за богат човек, возещ се в скъпи коли, притежаващ скъпи часовници и джиесеми и, не на последно място, пиещ по много и от всичко. Каквото дал Бог - както се казва. Тези дни разговарях с мой познат, завършил Семинарията. Интересуваше ме само едно: защо, след като е учил за свещеник пет години, сега работи работа, която е доста далеч от свещеническата. Момчето ми отговори, че след като е завършил обучението, са го разпределили в някакво село на другия край на България. А той не искал да ходи там - искал да е по-близо до семейството си, но нямал достатъчно връзки и затова се отказал. Хубавите места, в големите градове, ги получавали приближени до шефовете. Които и да са те, не го попитах, аз предполагах, до този момент, че всички святи люде имат само един началник - този на небето, но, уви, явно и в Църквата нещата не са такива, каквито ни се искат.

   Това, че висшите сановници не са чужди на изкушенията, е ясно и на малките деца. В Пловдив всеки ден засичат кавалкадата от скъпи лимузини на митрополита си Николай. В един от репортажите, излъчен по една от националните телевизии, ми направи впечатление, че обкръжението му от духовни лица не се държи като свети хора, а като мутри-охранители. Сякаш, във всеки един момент, някой ще нападне отчето, та те бяха готови да се втурнат като доблестни рицари да задържат неверника и да го изгорят на кладата, както са постъпвали едни други техни предци преди много години. А пък, недай си Боже, някой недобросъвестен журналист да запита Николай за колите и ескорта му, такива усти отваряха, че и най-устатият селски каруцар можеше да им завиди.

   Жалка картинка, но какво да очакваме от тези хора, след като години наред подопечните им отчета, по райони, вършат издънка след издънка. Гонят бедни, защото нямат пари да си платят за кръщене; гонят инвалиди в колички - нямали място в църквата и вдигали шум; пият до безпаметност - е, някои може и да помнят на другия ден свинщините си... Не е рядкост да се види поп с GSM, едно кило злато на врата или монахиня с лап-топ. Да чуете разговор за секс в манастир - ежечасно, даже, бих казал, ежеминутно. Но те, и манастирите, се превърнаха в едни от най-евтините места за секс туризъм и пиянски оргии. Просто посетете която и да е такава обител в петък или събота вечер и ще се убедите.

   Оказа се, с отваряне на досиетата, че Църквата не се е обърнала срещу народа от периода на прехода насам, а доста по-отдавна. Колко ли святи изповеди са били препредадени по веригата поп-милиционер?! Как да отида и да се изповядам, като вече не зная посредникът между мен и Бог що за стока е?! Как да погледна в очите някой, който щом е отец в София, значи е станал такъв, именно на това място, с подмазване, връзки, а може и с еднополови сношения. Не, нямам нищо против гейовете, но дали са само слухове разказите, които се разнасят от уста на уста за случващото се зад стените на Семинария, църкви и манастири?! Самият аз съм виждал един монах с нежен глас, закачливо обикалящ около мъжките посетители в неговата обител.

   Дали наистина Църквата ни е обърнала гръб и се сеща за нас само тогава, когато трябва да дадем ние?! А поводи за даване всеки ден - кръщенета, сватби, погребения, църковни празници... Свещите, продавани от циганките, били ерес, защото не били от свещоливницата... Т.е. няма да „влязат” пари от тях. Как един поп не се сети в студените дни да изкара една топла супа за сиромасите?! Как нито един отец, в репортаж по друга телевизия, не поиска да кръсти бедняка безплатно?! А едно време не само, че не са искали пари за светото кръщение, а са убивали, ако не го сториш.

   Не съм от най-вярващите, но не можете да ме вините. Дори и на големите празници спрях да ходя на църква, защото не искам да съм в групата на „великденските богомолци” - тези, които се сещат, че има такава сграда в града им само на Великден и Коледа. Жалка гледка - пияни, дрогирани, бутащи се, озверели тълпи, дошли с едничката идея да се забавляват, запалят свещ и Господ да им опрости греховете, сторили през годината, а от следващата минута започващи да трупат нови грехове. Не искам да съм част от тази сган. Не искам и да се докосвам и до онази - ръководеща този цирк. Престъпници в расо. Попска мафия. Както и да ги наречем, няма да сбъркаме.

   Естествено, има и свестни от тях. Не, не от тези на „високите етажи”. Тях не ги познавам, а и нямам достъп до тях, защото охранители в дълги черни одежди ги пазят от простолюдието. Свестните са по малките населени места, може би. Дали да не направя група във фейсбук -„Похвали поп”?! Колко ли ще са позитивните мнения и дали няма да се получи обратното - опозори поп?!

   Мачкат, тъпчат угнетените, забравили страха от Бога, светите хора не са толкова святи, колкото ни се иска и за каквито се представят.

   Обърнали са гръб на народа, но трябва да внимават, защото народът скоро може да им обърне гръб, но не за да заеме поза, която на много отци би им се понравила!

                                                                                                                                       Анибал Верс’Ашавин