* * *

15 нояб. 2008 г., 11:19

Проза » Другие

611 0 0

2 мин за четене

Михаела

В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше толкова гадно. Тогава си лафех с един приятел, който прилича малко на анимационен герой, но иначе е абсолютно точния тип. Както и да е... Не помня как точно се запознахме. Като че ли просто седнахме един до друг в автобуса, който, като се съди по уханието, приличаше на свърталище на вълци. Ще оставя на Уважаемия читател да си представи обстановката: стар рейс, на около 20 години, в който всяко возене унищожава камъните в бъбреците по-добре от медицинска бормашина, въздух, наситен с тежък аромат и изпълнен с детски крясъци, които отстрани оставят впечатление, че се коли някой. Като прибавим и моето настроение, се получава убийствена комбинация. И все пак, първият ми 15-минутен разговор с нея ободри настроението ми. Не само че изчезна меланхолията, която ме беше обзела с години, но и като че ли забравих да обръщам внимание на гореспоменатата обстановка. Оттогава мина година и половина. Почти всяко возене в този автобус е съпътствано с разговор с нея. И все пак още не съм я опознал. Само от това може да се направи извода: що за човек е тя? Рядко съм срещал хора, с които да общувам толкова много и да знам толкова малко за тях. И в същото време да си допълваме мислите. Много често се случва тя да каже някакво изречение и още с първите думи да разбера какво иска да каже. Има една английска дума – “deep”. Буквалния й превод е „дълбок”. Именно затова, нека я приемем на английски. Защото другото й значение, което искам да употребя, няма буквален превод. Може би е нещо като духовно извисена, мислеща личност. Личност, която оставя впечатление. Личност над нещата. Именно затова не може да се опознае такъв човек. Защото ние, семплите хора, не можем да достигнем до това съвършенство. Да, стремим се понякога. Повечето даже не виждат това съвършенство. Те са „неосъзнати глупци”, както се изразява един мой много добър приятел. А тя, тя не само че не се води по вълната на сганта, тя е над нея. Ако мога да си позволя да използвам още един израз на същия този мой много добър приятел, тя е морето, а другите се водят по вълната.

Рядкост са такива хора. Затова, уважаеми читатели, стремете се да бъдете като нея. Избягвайте да сте част от сганта. Всички сме. Но поне се постарайте. Защото, в противен случай, душата ви ще стане празна, като моята.

София, 27.02.2008

Никола Огнянов Кондов

Посветено на скъпата ми приятелка Михаела : )

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения