26 февр. 2009 г., 16:16

* * * 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1355 1 2

      И пада сняг.

      И обичта се рони,

      но късчета остават по снега...

      А снежинките любовта не гонят -

      остава вечността...

      И пак с тебе ще се срещнем -

      остава тази невъзможност на света,

      защото от нас по-вещи са решили

      това да е така...

      И ето - пак вятърът снежинки гони

      и идват обич и нега.

      Ще се срещнем тук!

      Снегът ни скрива!

      Невъзможността е в обичта,

      а обичта във Вечността... 

© Десислава Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Словата "невъзможност" и "вечност" като че навяват някаква "естествена" съдбовност, а поантата "Невъзможността е в обичта, а обичта във Вечността..." е изпълнена с взаимоотричащи се контрасти, които същевременно се допълват, а чувството достига своята кулминация...хареса ми!
  • Ейййййййййй, направо блестящо - "И обичта се рони..."!
    Многоо силно!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??