6 апр. 2008 г., 19:25

* * *

653 0 0
1 мин за четене
Както се разхождах из града случайно те зърнах седнал на една пейка. Зачудих се дали наистина си ти. Не бях те виждала от 4 години. Толкова се беше променил. Русата ти коса беше потъмняла и станала почти кестенява и беше станал висок и мускулест. Нямаше и помен от онова ниско, срамежливо, русо момче, което познавах. Единственото нещо, което свързваше сегашния ти вид с миналото, бяха кафявите ти очи, които сякаш ме изгаряха отвътре всеки път, щом ме погледнеха. Бях наоколо 2 крачки от пейката, на която седеше, когато ти ме погледна и на лицето ти се появи онази твоя чаровна усмивка. Изведнъж, сякаш нещо се пробуди дълбоко в мен. Щом ме повика, сякаш се подпалих. Топлият ти глас сякаш проникваше във всяка моя клетка. Говорихме около час, макар че ми се стори като един миг. На другия ден, когато се видяхме отново, не исках никога да свършва тази наша среща. На раздяла ти ме попита дали искам да се срешнем отново и моят отговор беше повече от ясен. Тези наши срещи продължиха месец. Най-прекрасният месец от моя живот. Всеки ден беше по-прекрасен от предходния. Един ден ти ми каза, че трябва да заминеш в чужбина. Това беше най-ужасният ден от моя живот. Имах чувството, че ще умра. Единствената утеха ми беше това, че след 2 месеца щеше да се прибереш. И аз щях да те чакам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...