* * *
652
0
0
1 min reading
Както се разхождах из града случайно те зърнах седнал на една пейка. Зачудих се дали наистина си ти. Не бях те виждала от 4 години. Толкова се беше променил. Русата ти коса беше потъмняла и станала почти кестенява и беше станал висок и мускулест. Нямаше и помен от онова ниско, срамежливо, русо момче, което познавах. Единственото нещо, което свързваше сегашния ти вид с миналото, бяха кафявите ти очи, които сякаш ме изгаряха отвътре всеки път, щом ме погледнеха. Бях наоколо 2 крачки от пейката, на която седеше, когато ти ме погледна и на лицето ти се появи онази твоя чаровна усмивка. Изведнъж, сякаш нещо се пробуди дълбоко в мен. Щом ме повика, сякаш се подпалих. Топлият ти глас сякаш проникваше във всяка моя клетка. Говорихме около час, макар че ми се стори като един миг. На другия ден, когато се видяхме отново, не исках никога да свършва тази наша среща. На раздяла ти ме попита дали искам да се срешнем отново и моят отговор беше повече от ясен. Тези наши срещи продължиха месец. Най-прекрасният месец от моя живот. Всеки ден беше по-прекрасен от предходния. Един ден ти ми каза, че трябва да заминеш в чужбина. Това беше най-ужасният ден от моя живот. Имах чувството, че ще умра. Единствената утеха ми беше това, че след 2 месеца щеше да се прибереш. И аз щях да те чакам.
© Цвети All rights reserved.
