Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега погълнати от магията на огъня я отдават.
Наблюдавам, но и чакам отговор от Огъня на вечния въпрос: "Да бъдеш или да не бъдеш?!" А той, Огънят, се взира в очите ми, обсебва съзнанието и шепти:" Почакай! Само наблюдавай всичко ще ти кажа!" и когато изпадам в обятията на огнената вакханалия, той, Огънят ме изоставя и прехвърля цялото си внимание върху Теб.
Ти гола и мокра обладана от милион капките идваш и печелиш цялото му внимания и той Огънят страстно се впуска в надпревара с Времето и пространството. С палавия си език обладава живите капки вода, превръща ги в слънца очертаващи контурите на прекрасната ти Вселена.
,,Господи колко си хубава!,,** Гола, пулсираща и цяла, вълна от вода и огън и аз ...