,,Да бъдеш, или да не бъдеш,,*
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Господи, колко много обичам в студената зимна вечер да седна срещу камината.
Заслушан в дишането на Огъня наблюдавам чудото на отдаването - Светлина и топлина дарявани от сухите цепеници, които когато са били красиви, свободни и горди дървета са акумулирали Енергията на слънцето и вятъра, а сега погълнати от магията на огъня я отдават.
Наблюдавам, но и чакам отговор от Огъня на вечния въпрос: "Да бъдеш или да не бъдеш?!" А той, Огънят, се взира в очите ми, обсебва съзнанието и шепти:" Почакай! Само наблюдавай всичко ще ти кажа!" и когато изпадам в обятията на огнената вакханалия, той, Огънят ме изоставя и прехвърля цялото си внимание върху Теб.
Ти гола и мокра обладана от милион капките идваш и печелиш цялото му внимания и той Огънят страстно се впуска в надпревара с Времето и пространството. С палавия си език обладава живите капки вода, превръща ги в слънца очертаващи контурите на прекрасната ти Вселена.
,,Господи колко си хубава!,,** Гола, пулсираща и цяла, вълна от вода и огън и аз оставам без думи, без въздух, без въпроси. Ти, ти ме поглеждаш с оня твои поглед дето шепти: "Хайде, мило, мое конче вихрогонче, хайде да те яхна и на кълбенце да препуснем в галоп да се слеем със Светлината !". Сядаш в скута ми,близваш ушето. впиваш устни в моите устни, вплитаме езичета, вдишваме и издишаме една и съща молекула въздух (носле в носле) и ... пада мъгла... бяла и омайна... Огънят, нахалникът игрив ми намига с огнената си зеница и шепти: "Ти си въпроса, отговора е в обятията ти! Показах ти как се палят звезди! Бъди! От огън във вода вълна бъди!...
Господи, колко е пълно и честно, когато сме Любов, Любов!
___________________________________
* - У. Шекспир (,,Хамлет,,)
** - Хр. Фотев ("Господи, колко си хубава!")
