Да го съжалиш
Огледах се набързо из хоремага. Вярно, уж сряда бял ден и трябваше да има доста хора, ама само тук-там насядали по столовете, гледат вяло, все едно са изпили 4 х 100, унесени в мечти омайни.
Съзрях Ванчо Драката. И той като останалите пришълци в хоремага.
-Що си така намръщен бе, нямаш кеф,... очите ти червени като от плач - го попитах
-Скарахме се вчера с жената - въздъхна тежко-тежко - Казва ми, купи Лукойл... Ти в ред ли си ма, от къде толкова пари, отговорих като ужилен.
-Хайде бе, ще намериш - ми заявява най-отговорно
-Да не работя в чужбина като Керанкин Митьо, та да съм бъкан с долари...
Че като се разфуча, трясна вратата отвън...Изгорях, викам си.
Връща се след час и нещо, запъхтяна с торба пет кила сугань , модерно лук дето му казват, и бутилка два литра олио, от онова ''Тракия ойл'', тупна ги на масата и ядосано
'' А сега ти бели и режи лука, и го запържвай, нали много знаеш...''
Погледна ме жално-жално с все още насълзените си и зачервени очи.
Да го съжалиш , как ли е плакал истински докато бели и рече суганя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Petar stoyanov Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
Изнудила мъжът си да й бели лука.
