Да настъпиш "лай-кучка"! Нали се сещаш?

Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,

им е дал това име?

...............................................................

Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години,

и ето че,първата която срещнах - стъпках.

Дали е лош знак? Не,едва ли! Кучките, поне при

хората,не заслужават уважение. Проблемът бе,

че може би, ми предстоеше среща с една

двукрака представителка на вида.

Предразсъдъците ограничават,

но понякога и предпазват. Защо ли съм нервен?

Закъснявам! Сега трябва и да се оправдавам.

.....................................................................

Вече бях престанал да я търся,когато една вечер

/късно/ телефонът завибрира /вечер оставям телефона

си на вибрация/.Заинтригуван вдигнах.

Секунда две - нищо. След това,топъл женски глас

промълви: - Имам добри новини за теб.Открих страхотен

сарач.Ще те чакам на полянката пред Мелницата в 6 вечерта.

И преди да успея да кажа каквото и да е било - затвори.

Сега часът е 6, а до мелницата оставаха още поне пет минути

- пеша. Бързах колкото можех.Не я видях,затова я стъпках.

Какво правя! Някакво цвете,с глупаво име!

Пристигнах точно в 6 и седем минути. Огледах се.

По това време през лятото,нямаше много хора. Малцина,

нетърпеливи да видят стария град.Други - квартирите си.

Пейките почти бяха празни.Къде е тя? Ами, ако е номер?

Тя подиграва ли се с мен?....Тръгвам си!.......

- Закъсня. Сега ще почнеш да се оправдаваш. Спести си го.

+ Аз ли закъснявам! От последната ни среща минаха две години.

И въобще,как намери телефонния ми номер? Какво искаш?

- Не помниш ли? Ти ме заговори.Ти поиска помощ. Но явно,

още не си готов. Не разчиташ знаците. Онова цвете,

дето стъпка бе такъв знак. Трябваше да го разчетеш.

Не си готов! Сбогом!

+ Почакай! Може би ти дължа извинение,но не зная за какво.

Искам да мога да разчитам знаците.Ще ме научиш ли?

- Може би,може би!

- До следващия...

Не довърши изречението си. Не протегна ръка.

Погледна ме право в очите, след това постави показалец

върху устните си,целуна го и с плавен жест го постави

върху моите.

- Разгадай това. Ще се видим.Обърна се и си тръгна - отново.

..................................................

Как се иска прошка,когато не осъзнаваш греха си?

Знаците! Как се анализират,как се разчитат?

Срещата! Дойде ненадейно,като всяко старателно

подготвяно съдбовно случване.

...........................................................................

Мина време.Сега е различно.Отказах се да храня Егото си.

Прибрах оръжията.Вече,не воювам.Не изпитвам необходимост

от победи. Осъзнах,че всички завоевания в услуга на Егото,

носят греха на насилието.

Сега плувам-рисувам,наблюдавам - анализирам,не съдя - не презирам.

Отне ми цял живот без малко /последната част/: - Надявам се, най-хубавата част! Част /време/ споделена с ...................