10 авг. 2024 г., 23:12

Да пиеш от Лета

412 4 1
1 мин за четене

     Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. Сякаш вече се намираше на границата между два свята безкрайно различни един от друг. Вече не изпитваше любопитство, а следваше някакъв древен инстинкт. И тогава внезапно ги видя. Бяха малки бели пушечета, които сякаш излизаха изпод морените и като коси на незнайно същество се извиваха нагоре. Бели мъгли пълзящи към върховете над това било. Колкото повече се приближаваше към тях, толкова повече го обземаше чувството за дежавю. Най-после навлезе между пипалата, протягащи се към него. Тогава тревожно чувство го заблъска в гърдите. Беше чел неведнъж за реката на забравата - Лета, но никога не му бе и минавало през ум, че Лета може би съществува не в течно, а в друго агрегатно състояние - в това на белите пушечета. Осъзнавайки тази неочаквана истина, той се наведе над една плоска морена, вгледа се в повърхносгта й, все едно се вглеждаше в древно лице и застина в състояние на медитативна индиферентност. Но точно тогава го обзе чувство на странна безтегловност. Изгуби усещане за тегло, изгуби усещане за тяло...и се превърна в малко бяло пушече. Чувство на невероятна лекота го изпълни и усещането, че се издига щастлив към върховете над билото. И в този миг паметта го напусна. Беше пил от Лета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Реката на забравата...
    Всеки от нас ще попадне на брега Лета(може би сме част от този бряг, без да осъзнаваме състоянието си),за да замине натам...
    Добре е да се замисляме всеки божи ден,за се досещаме,че е дарен!
    Поздравления, Младен!

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...