2 апр. 2015 г., 10:54

Да си построиш търпение

701 0 3
2 мин за четене

Да си построиш търпение

 

- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение.
- Е, да де, ама нямам време и търпение да дочакам туй творение.
- С търпение всичко се постига – казва майсторът и друга тухла вдига.
        След няколко години, пътникът отново мина - Голяма сграда - с два комина.
- Хеей - построил си я, човече, мога ли да я разгледам вече?!
- ... Ето, туй е двора – всяка плоча от парче търпение, тука е чешмата с кран 
развърташ и тече търпение – завърташ и то хоп - в друго направление, стъпалата са нововъведение – всяко се изкачва със търпение, и камината ей там от дясно – с търпение открих и място, и в хола всичко е във стил “търпение”... ааа тавана ли? – резбован е с търпение – виж разгледай го с търпение, първо ти е доста трудно, но с търпение пък става чудно, и красиво, че правил съм го търпеливо... 
- Абе, майстор виждам си голям - търпението, ти е станало направо храм... Ха, дано си жив и здрав и акъла да те слуша, че търпението май ти е до гуша!
След година пак насам завръща. Гледа - майсторът руши я тази къща.
- Хей, какво рушиш?
- Търпение руша... че друго нещо тук ще построя.
- Брей, какво си ти намислил?
- Ами, как какво?! – Търпение, само че от ново поколение.
- Че какво му беше на онуй?
- Абе... върши работа и туй, но как да го река... някак... трябваше да сложа до него да тече река, че то търпението почна да прелива и няма где да се излива,
инак същото ще бъде – ама ще го ползват мноого люде,
че всички моето търпение видяха и сигур нещо ми позавидяха -
то едно търпение си построява сиромаха – 
и те: "Строежът - незаконен – да се маха!"
И само аз да го узаконя, за всички ще го построя

това търпение, че да помни всяко поколение, 

че няма угодия и с търпение, и без търпение!
- Е, ще го измайсториш - само не губи търпение.
- Аа... къде ще ида – има толкоз материал. Може и да е от кал, 
но с търпение пък виж що кал 
съм насъбрал!

Ренета ПърваНова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че харесвате особената ми проза!Приятен ден на всички коментирали!
  • Много благодаря за вниманието на всички! Стефане, Дани Сулакова и Ели Тодорова, приятен и усмихнат ден ви пожелавам!
  • Много яко и мъдро, и търпение нямам да го споделя на всички!
    Комплименти за поетичната проза!

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...