2.04.2015 г., 10:54

Да си построиш търпение

694 0 3
2 мин за четене

Да си построиш търпение

 

- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение.
- Е, да де, ама нямам време и търпение да дочакам туй творение.
- С търпение всичко се постига – казва майсторът и друга тухла вдига.
        След няколко години, пътникът отново мина - Голяма сграда - с два комина.
- Хеей - построил си я, човече, мога ли да я разгледам вече?!
- ... Ето, туй е двора – всяка плоча от парче търпение, тука е чешмата с кран 
развърташ и тече търпение – завърташ и то хоп - в друго направление, стъпалата са нововъведение – всяко се изкачва със търпение, и камината ей там от дясно – с търпение открих и място, и в хола всичко е във стил “търпение”... ааа тавана ли? – резбован е с търпение – виж разгледай го с търпение, първо ти е доста трудно, но с търпение пък става чудно, и красиво, че правил съм го търпеливо... 
- Абе, майстор виждам си голям - търпението, ти е станало направо храм... Ха, дано си жив и здрав и акъла да те слуша, че търпението май ти е до гуша!
След година пак насам завръща. Гледа - майсторът руши я тази къща.
- Хей, какво рушиш?
- Търпение руша... че друго нещо тук ще построя.
- Брей, какво си ти намислил?
- Ами, как какво?! – Търпение, само че от ново поколение.
- Че какво му беше на онуй?
- Абе... върши работа и туй, но как да го река... някак... трябваше да сложа до него да тече река, че то търпението почна да прелива и няма где да се излива,
инак същото ще бъде – ама ще го ползват мноого люде,
че всички моето търпение видяха и сигур нещо ми позавидяха -
то едно търпение си построява сиромаха – 
и те: "Строежът - незаконен – да се маха!"
И само аз да го узаконя, за всички ще го построя

това търпение, че да помни всяко поколение, 

че няма угодия и с търпение, и без търпение!
- Е, ще го измайсториш - само не губи търпение.
- Аа... къде ще ида – има толкоз материал. Може и да е от кал, 
но с търпение пък виж що кал 
съм насъбрал!

Ренета ПърваНова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че харесвате особената ми проза!Приятен ден на всички коментирали!
  • Много благодаря за вниманието на всички! Стефане, Дани Сулакова и Ели Тодорова, приятен и усмихнат ден ви пожелавам!
  • Много яко и мъдро, и търпение нямам да го споделя на всички!
    Комплименти за поетичната проза!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...