Да си построиш търпение

- Какво строиш? - попитал пътникът един зидар.
- Търпение - отговорил и втора тухла сложил.
- Че каква ще е пък тази сграда, я недей се тъй излага?!
- Търпение, ще разбереш, само имай мъничко търпение.
- Е, да де, ама нямам време и търпение да дочакам туй творение.
- С търпение всичко се постига – казва майсторът и друга тухла вдига.
        След няколко години, пътникът отново мина - Голяма сграда - с два комина.
- Хеей - построил си я, човече, мога ли да я разгледам вече?!
- ... Ето, туй е двора – всяка плоча от парче търпение, тука е чешмата с кран 
развърташ и тече търпение – завърташ и то хоп - в друго направление, стъпалата са нововъведение – всяко се изкачва със търпение, и камината ей там от дясно – с търпение открих и място, и в хола всичко е във стил “търпение”... ааа тавана ли? – резбован е с търпение – виж разгледай го с търпение, първо ти е доста трудно, но с търпение пък става чудно, и красиво, че правил съм го търпеливо... 
- Абе, майстор виждам си голям - търпението, ти е станало направо храм... Ха, дано си жив и здрав и акъла да те слуша, че търпението май ти е до гуша!
След година пак насам завръща. Гледа - майсторът руши я тази къща.
- Хей, какво рушиш?
- Търпение руша... че друго нещо тук ще построя.
- Брей, какво си ти намислил?
- Ами, как какво?! – Търпение, само че от ново поколение.
- Че какво му беше на онуй?
- Абе... върши работа и туй, но как да го река... някак... трябваше да сложа до него да тече река, че то търпението почна да прелива и няма где да се излива,
инак същото ще бъде – ама ще го ползват мноого люде,
че всички моето търпение видяха и сигур нещо ми позавидяха -
то едно търпение си построява сиромаха – 
и те: "Строежът - незаконен – да се маха!"
И само аз да го узаконя, за всички ще го построя

това търпение, че да помни всяко поколение, 

че няма угодия и с търпение, и без търпение!
- Е, ще го измайсториш - само не губи търпение.
- Аа... къде ще ида – има толкоз материал. Може и да е от кал, 
но с търпение пък виж що кал съм насъбрал!